Поетът, писател и драматург Стефан Цанев говори откровено за свободата, езика, диктатурата, ролята на словото и мястото на културата в съвременното общество в специално интервю за НОВА навръх 24 май.
Цанев започва с размисъл за празника, който определя като своя „голяма болка“, тъй като е бил сред хората, настоявали този ден да стане национален празник на културата и езика. По думите му България е пропуснала шанс да утвърди уникален празник на словото и идентичността: „Щяхме да бъдем уникална държава, която има държавен празник на езика си. За съжаление това не се прие“. Въпреки това той подчертава, че политическите интерпретации на празника не го интересуват, а по-скоро загубената символна възможност.
Цанев подчерта, че именно писмеността е съхранила народа през вековете и че буквите са основата на културното оцеляване: „На буквичките дължим своето съществуване като народ“.
Писателят се връща към началото на своя път с думите, като разказва за детския си опит със стихове и първите реакции на учителите. Спомня си как още в училище написва наивно стихче за 1 май, което предизвиква порицание, без самият той тогава да осъзнава значението на писането.
Цанев признава, че дълго време се е съмнявал в собствените си способности и затова избира журналистиката като по-сигурен път. Преломът настъпва постепенно, включително след срещи с други писатели и първите публични реакции към негови текстове. Именно тогава започва да вярва, че може да бъде поет, макар и след вътрешни колебания и периоди на отказ.
Акцент в интервюто е темата за съпротивата като условие за истинска поезия. Цанев заявява, че поезията има смисъл, когато предизвиква реакция: „Поетът търси да предизвиква. Понякога съм го правил умишлено“. Според него днешните млади автори често не срещат съпротива и това води до обезсмисляне на словото, защото липсата на реакция е „вид духовна смърт“.
По отношение на съвременното общество той изрази тревога от обезценяването на думата „свобода“ и говори критично за социалните мрежи, които според него превръщат свободата на словото в пространство за агресия и духовна разруха. „Там излиза цялата разсотия и гнус на хората“, казва той, подчертавайки, че истинската свобода изисква култура и отговорност.
Цанев отправи и остра критика към езика на политиците и публичното говорене в България. По негови думи нивото на езика в институциите влияе пряко върху обществото и младите хора, като дори отбелязва, че в Народното събрание „най-добър български език говорят турците“, докато публичният език на много политици е обеднен и груб. Според него това е симптом за по-дълбок проблем в политическата култура.
Той предупреждава за опасността от концентрация на власт и подчертава, че диктатурата често се възприема като по-ефективна, но за сметка на свободата. „Демокрацията е слаб режим“, казва той, но същевременно признава, че именно свободата я прави ценна.
