Източник: По някое време вечерта телефона в дома на виден богаташ звъни: - Здравейте, сеньор Рой, тук е Ернесто, иконома на вилата ви. - А, да – здравей Ернесто. Какво мога да направя за теб, някакъв проблеми ли има ? - Ами, обаждам се за да ви предупредя, сеньор Рой, че папагалът ви умря. - Папгалът ми ? Умрял ? Този дето спечели интернационалното състезание ? - Точно така сър. Той. - Мамка му. Много тъжно. Похарчих сума пари за тази птичка. От какво умря ? - Яде развалено месо, сеньор Рой. - Развалено месо ? Кой по дяволите го е хранил с развалено месо ? - Никой сеньор. Папгалът сам яде от умрелия кон. - Умрял кон ? Какъв умрял кон ? - Чистокръвният, сеньор Рой. - Чистокръвният ми жребец е мъртъв ? - Да сеньор Рой, умря от преумора, докато вадеше вода от кладенеца. - Ти да не си полудял бе, каква вода, какъв кладенец ? - Ами, трябваше ни вода за да угасим пожара, сеньор. - Пресвети Боже ! Човече, за какъв пожар говориш ? - За този в къщата ви сеньор ! Една свещ падна, завесата се запали и ... - По дяволите ! За какво говориш ? Да не би да ми казваш, че цялата ми вила е изгоряла зарди една свещ ? - Да, сеньор Рой. - Но в къщата има електричество, за какво по дяволите сте палили свещи ? - Заради погребението сеньор Рой. - ЗА КАКВО ПОГРЕБЕНИЕ ГОВОРИШ ДА ТЕ ВЗЕМАТ МЪТНИТЕ ? - На жена ви сеньор Рой. Една нощ изскочи много късно пред къщата и аз помислих, че е крадец. И я ударих с един стик за голф. - С кой стик по-точно я удари Ернесто ? - Ами, с онзи новия, с титановата глава и с графитените вплетки в ръкохватката Мълчание.... Дълго мълчание.... Мнооого дълго мълчание.... - Ернесто, ако се окаже, че си ми повредил стика за голф...значи си се забъркал във възможно най-голямата неприятност в живота си.