Великият пост, един от най-значимите периоди за православните християни по света, тази година започва на 4 март и ще продължи до Великден, който през 2025 година ще бъде на 20 април. Тези седем седмици са време на дълбоко духовно размисляне, пречистване и подготовка за празника на Христовото Възкресение.
Християнска символика на поста
Великият пост символизира четиридесетте дни, които Иисус Христос е прекарал в пустинята, устоявайки на изкушенията и подготвяйки се за своята мисия. За вярващите това е време, в което те се стремят да постигнат духовно пречистване чрез пост, молитва и покаяние.
През първата седмица, наречена още Чистата седмица, вярващите традиционно спазват строг пост, като избягват консумацията на животински продукти. В България, освен духовния аспект, постът има и силен културен отпечатък, изразяващ се в специални постни ястия и ритуали, които сближават семействата.
В съвременния контекст, Великият пост все по-често се възприема не само като религиозен акт, но и като възможност за физическо и психическо пречистване, отказ от вредни навици и намиране на вътрешен мир и баланс. Нараства и броят на хората, които използват този период за дигитален детокс, оттегляйки се временно от социалните мрежи, за да се фокусират върху по-дълбоките аспекти на живота.
Православната църква по традиция призовава вярващите не просто да спазват диетичните ограничения, но и активно да участват в църковните служби, както и да проявяват милосърдие и помощ към нуждаещите се, изразявайки така истинския дух на поста.
Независимо дали става дума за религиозно спазване, духовно търсене или просто културна традиция, Великият пост продължава да бъде важен период, който напомня за стойността на тишината, съзерцанието и връзката с близките.
Какви храни не трябва да се ядат по време на постите?
Най-строгите ограничения по време на постите засягат продуктите от животински произход. Това означава, че по време на пости е строго забранено да се консумират следните храни.
Месо и месни продукти - това включва всяко месо, включително червено месо (говеждо, свинско, агнешко), птиче (пилешко, пуешко, патешко, гъше) и дивеч. Забранени са и всички видове колбаси, месни деликатеси, пастети и полуфабрикати с месо. Също така не можете да използвате свинска мас или други животински мазнини за готвене.
Млечни продукти - по време на постите човек трябва да се въздържа от всякакви видове мляко, включително краве, козе, овче и др. Други млечни продукти също са забранени: извара, ферментирали млечни продукти (кефир, кисело мляко, извара), заквасена сметана, сметана, масло, сладолед и млечни десерти.
Яйца - не се допускат и ястия с яйца (омлети, бъркани яйца, печива с яйца).
Рибата е по-постна храна от месото и млечните продукти, така че консумацията й е разрешена в някои дни на Великия пост. Рибата обаче също е забранена през по-голямата част от поста. Разрешено е да се яде само на Благовещение на Пресвета Богородица (7 април) и Цветница (13 април). На Лазарова събота (12 април) е разрешена консумацията на хайвер.
Силните алкохолни напитки (водка, коняк, уиски и др.) са напълно забранени по време на целия пост. Консумацията на вино е разрешена в умерени количества (обикновеночервено) на Благовещение и Цветница, както и през почивните дни.
Какво е позволено да се яде по време на постите
Зеленчуците са основата на постната диета. Могат да се ядат под различна форма. Сурови: краставици, домати, чушки, репички, моркови, бяло зеле, китайско зеле, броколи, карфиол, зеленчуци (магданоз, копър, кориандър, босилек, маруля, спанак, рукола), целина, цвекло, тиква, тиквички и др.
Варени: картофи, моркови, цвекло, тиква, тиква, ряпа, пащърнак, целина, царевица, зелен грах, зелен фасул, броколи, карфиол, брюкселско зеле, аспержи, лук, чесън, праз и др.
Задушени: зеленчуково рагу, задушено зеле, чушки пълнени със зеленчуци, постни сарми със зеленчукова плънка, зеленчуци задушени с гъби и др. (с масло в разрешените дни).
