Ключовите съюзници на Украйна се срещат в четвъртък в Брюксел, за да продължат да уточняват подробностите за евентуална мироопазваща мисия, изпратена в Украйна в случай на мирно споразумение с Русия, пише европейското издание на Politico.
Те ще бъдат ръководени от министъра на отбраната на Франция Себастиан Лекорню и британския му колега Джон Хийли, които ще се срещнат с колегите си министри на отбраната от т.нар. коалиция на желаещите, която включва много европейски държави, Канада и Австралия, но не и САЩ, в централата на НАТО в Брюксел.
Началниците на генералните щабове на Обединеното кралство и Франция бяха в Украйна миналата седмица и информираха колегите си по-рано тази седмица, съобщи Министерството на въоръжените сили на Франция.
Срещите помагат да се уточни какво би искал Киев от една мироопазваща мисия - нещо, което той смята за изключително важно, за да предотврати нова атака от страна на Русия, особено след като САЩ и други държави блокираха надеждите му да бъде поканен да се присъедини към НАТО.
"Обсъждаме присъствието на чуждестранни войски на сушата, в небето и в морето. Противовъздушната отбрана, както и други деликатни стратегически въпроси. Нашите партньори разбират от какво се нуждае Украйна. Има някои чувствителни географски точки, където бихме искали да имаме подкрепление", заявява украинският президент Володимир Зеленски пред брюкселското издание на пресконференция в Киев миналия петък след срещата на военните щабове на Украйна, Франция и Великобритания.
"Обсъдихме не само количеството войски, но и въпроса за мандата на тези войски, а също и инфраструктурата. За мен са важни датите, разбирането в кой момент от преговорите действително можем да разчитаме на контингент", посочва Зеленски и добавя, че очаква да получи яснота в рамките на един месец.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп оказва натиск както върху Украйна, така и върху Русия да спрат сраженията и да сключат мирно споразумение. Украйна е съгласна, но Русия нарушава частичното прекратяване на огъня, за което се съгласи миналия месец, засега без последствия от страна на президента на САЩ.
Около десетина държави може би ще пожелаят да се присъединят към коалицията и да изпратят войски в Украйна, заяви пред репортери Павло Палица, заместник-ръководител на кабинета на Зеленски и негов главен съветник по отбраната.
"Говори се и за участието на балтийските и скандинавските страни. Във всеки случай това може да се осъществи чрез двустранни споразумения с всяка страна членка на коалицията", посочва Палиса.
Много страни, включително Великобритания, обаче не са склонни да изпратят свои войници в Украйна без някакъв вид подкрепа от страна на САЩ - известна като "backstop" - включваща въздушна подкрепа, логистика и разузнаване, нещо, което е малко вероятно при Тръмп.
Междувременно Русия твърди, че всяко разполагане на съюзнически войски без мандат на ООН би било неприемливо.
Дебатът сред европейските съюзници на Украйна е дали силите, за които се говори, че ще бъдат изпратени, ще бъдат достатъчно големи, за да възпрат руска атака. Киев обаче е уверен, че процесът е в ход.
"Единственият въпрос е в какъв формат ще бъде осъществено това. Ето защо в момента се водят дискусии: Има наше основно виждане, а има и виждане на нашите партньори, базирано на техните възможности. След като всички детайли бъдат съгласувани, ще можем да преминем към по-съществен разговор", заявява Палица.
"Разбираме отлично, че за вземането на такива решения е необходима синхронизация както на военния, така и на политическия компонент. Едва след това ще можем да продължим напред", добавя Палица.
В момента Украйна разполага с една от най-боеспособните и най-големи армии в Европа, която е най-силната гаранция за собствената ѝ сигурност. Но с блокирането на влизането в НАТО тя се нуждае от съюзнически войски на терен, които да пазят мира и да възпират Русия. В най-лошия случай на руско нападение тези войници ще се включат във всички бъдещи боеве.
"Украйна има свое виждане за разполагането на такива сили, които ще действат като гарант за сигурността. Всички тези въпроси все още трябва да бъдат обсъдени, договорени и проверени както на политическо, така и на военно ниво", коментира Палица.
Украйна също така смята, че всички западни войски, изпратени в Украйна, ще бъдат придружени от широка противовъздушна отбрана и други мерки за защита, които също ще помогнат за запазването на сигурността на украинците.
"Например, ако една френска бригада навлезе в определен район на територията, дори и да бъде разположена с минимална гъстота - например трима войници на километър - тя все пак ще трябва да осигури въздушно прикритие. Това е стандарт на военното планиране", заявява Палица. Една бригада има от 3000 до 5000 военнослужещи.
А това означава повече системи за противовъздушна отбрана, възможности за електронна война, по-координирано взаимодействие с авиацията, защита на евентуални чуждестранни военноморски сили, надеждна логистика и т.н.
"Това е сложен въпрос, който изисква внимателно планиране, като се вземат предвид много фактори. Именно върху това се работи в момента", заявява Палица.
