Фискалният съвет е против увеличаването на разходите за отбрана. Това става ясно от становище на съвета, разпратено до медиите.
Ето пълния текст на становището:
На заседание на Министерски съвет, проведено на 30 април 2025 г. министърът на финансите внесе проект за решение за одобряване на Годишен доклад за напредъка за 2025 г. по изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025 - 2028 година (ГДН).
ГДН е изготвен на база на правилата на реформирания през 2024 г. Пакт за стабилност и растеж и по-конкретно в изпълнение на Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение. Затова докладът представя информация за изпълнение на планираните нетни разходи в ГДН. Съществена част от доклада е бюджетната прогноза за 2025 г. В тази прогноза е дадена информация за бюджетните разходи (капиталови и текущи), бюджетните приходи и държавния дълг, а също и еднократни приходни мерки.
Фискалният съвет акцентира върху планираните изменения в публичните разходи за отбрана. Новите геополитически реалности налагат решения от политиците на европейско и национално ниво за повишаване на финансирането на европейските отбранителни способности.
Съветът на ЕС инициира искане за активиране на националната клауза за дерогация съгласно Пакта за стабилност и растеж като част от пакета ReArm Europe Plan/Readiness 2030, представен през март 2025 г. През месец април 2025 г. шестнадесет държави членки, включително България, са взели решение да поискат активиране на клаузата. Германия е единствената голяма икономика в ЕС, която планира да използва клаузата. Нидерландия и Швеция считат, че са в състояние да постигнат разходи за отбрана от 2% от брутния вътрешен продукт посредством ревизия на бюджета.
Клаузата за дерогация обхваща период от четири години и допуска отклонение до 1,5% от БВП спрямо одобрения план за нетните разходи, при условие че това отклонение е резултат от увеличени разходи за отбрана, измерени съгласно класификацията COFOG (класификация на функциите на държавното управление) - Отбрана, спрямо нивата от 2021 г.
Прогнозите сочат, че национално финансираните капиталови разходи за 2025 г. ще нараснат до 3,5% от брутния вътрешен продукт на страната, което отразява натиск върху публичните финанси. Необходимо е да се обърне внимание на значителния прогнозен растеж на разходите за отбрана за 2025 г., който е в размер на 102,5% на годишна база и е породен най-вече от капиталовите разходи. Текущите разходи в сектор отбрана по план за 2025 г. ще нараснат спрямо 2024 г. с 42,9%.
В табл. 1, която е част от ГДН, е представена информация за изчисляване на допустимата дерогация за военни разходи за 2025 г.
Таблица 1. Изчисления на допустима дерогация за военни разходи за 2025 г.
Източник: Министерство на финансите, ГДН.
Фискалният съвет изразява резерви по отношение на възможното използване на тази дерогация за периода 2025-2028 г., нивото на продуктивност на разходите за отбрана и приносът им към развитието на българската икономика. Потенциалът за дългосрочен растеж зависи от степента на местно индустриално участие. Устойчиви икономически ползи са възможни при въвличане на български предприятия и работна сила в инвестициите в отбраната, особено когато придобитите активи се създават или поддържат частично в страната.
Следва да се отчете потенциалният риск, че увеличеното финансиране на отбраната може да предизвика ефект на изтласкване, при който ограничените публични ресурси се отклоняват от сектори с по-висока икономическа възвръщаемост, като например образование или пътна инфраструктура.
Фискалната политика през последните три години страда от хроничен дефицит. В ГДН няма достатъчно ангажименти за антициклична политика, включително в обозримо бъдеще. Увеличението на разходите за отбрана следва да бъде поне отчасти компенсирано от ограничаване на ръста на текущите разходи.
