„По-голямата част от учениците се давят на пълния и краткия член. Ако думата отговаря на въпроса „Кой“ и отговорът е „Той“, значи винаги имаме 100% пълен член. Ако отговаря на въпроса „Кого“, значи имаме гарантиран кратък член. Има ли предлог пред думата, която е от м.р. ед. ч., значи отзад винаги по закон божий стои кратък член. След глагола „съм“ винаги имаме пълен член“.
Тези основни правила припомни в предаването „Тази сутрин“ Станислава Докторова, учител по Български език и литература в 137 СУ „Ангел Кънчев“.
Снимка: bTV
По думите ѝ често учениците не знаят кога се използва „и“, „ѝ“ или „й“.
„Те не правят разлика между трите и-та и смятат, че това не е е важно и че е важен смисълът. Когато пишем интерпретативно съчинение или какъвто и да е аргументативен текст, там работят езиковите норми и това е много важно. Проверителят не проверява просто смисъла, идеята и умението за интерпретиране, вътре са езиковите норми и те са част от критерия за оценка“, посочи Станислава Докторова.
Друга често срещана грешка не само сред учениците, но и в публичното пространствое употребата на учтивите форми и бройните форми.
„Обяснявам го по възможно най-простия начин – това „Л“ задължително иска опашка „И“ отзад, а всичко което завършва на „Н“ или „Т“ за женски род има окончание „А“, а за мъжки род без окончание“, припомни учителката.
Тя съветва учениците да бъдат концентрирани на 100% и внимателно да четат какво се изисква в задачата.
„Още на първата страница на матурата трябва да правят разлика между правописна и граматична грешка. Условието, което не е като ТикТок за 8-10 секунди и не повече. Има ситуации в живота, когато се налага повече от 8-10 секунди да прекараме, четете внимателно задачите и условията, ако трябва подчертайте какво се търси – правен или неправилен отговор, вярно или невярно. При проверителя отива само и единствено бланката“, каза тя.
Снимка: bTV
Матурата по Български език и литература е 4 часа и е разделена на три модула - първи модул 60 минути, втори модул 60 минути, трети модул 120 минути.
Спрямо форматите между предишната и по-предишната година има отделни задачи, които може да бъдат реновирани, каза още Станислава Докторова.
„Ако трябва да откроя някаква разлика, това е по-големият брой задачи в по-предишните варианти на матурата, които бяха затворен отговор. Там беше голяма вероятността да има налучкване. Определено се разчиташе на тотото. Сега вече има намален брой задачи със затворен отговор и тенденцията е да се увеличава броят на задачите с отворен отговор, което затруднява силно“, добави тя.
Не на последно място учителката съветва децата да не бъдат напрегнати и да не се вслушват в спекулации в интернет за това какво ще се падне на матурата.
