Днес е Възнесение Господне - Спасовден. Отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово като името идва от спасение. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. Всички ученици се убедили, че Исус наистина е възкръснал.
На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата.
С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите.
Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.
Ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата - обилна е едно от поверията, св рзани със Спасовден. Вярва се, че спасовският дъжд е скъп - капката струва колкото жълтица.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.
На Спасовден е празника на автомобилистите. Отбелязва с решение от 1913 г., когато е учредена първата шофьорска организация в България - Български шофьорски съюз. След 1946 г. честването на празника се преустановява. Възстановено е през 1989 г. по инициатива на Съюза на българските автомобилисти и Българския автомобилен клуб "Ретро". По традиция в София се организира ретро парад в съботата или неделята след Спасовден пред храм-паметника "Св. Александър Невски".
На Спасовден е и Празника на хлебопроизводителите и сладкарите. Отбелязва се от 1915 г. по предложение на съюз "Задруга на хляба". От 1999 г. традицията е продължена от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България.
