85% от българите определят приемната грижа като важна за българското общество. 42% заявяват, че биха приели децата им да бъдат отглеждани от приемни родители, ако самите те или техни близки не могат да поемат грижата.
Данните са от национално представително проучване на агенция „Тренд“, проведено в периода 12-18 май 2025 г. сред 1001 пълнолетни граждани. Проучването е по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа и е проведено в рамките на проекта „МладитеНезависими: как е възможно“, финансиран от БФЖ и ЕС.
Общо 85% от анкетираните определят приемната грижа като важна за българското общество. Данните показват ясно изразена обществена подкрепа за идеята, че децата, лишени от родителска грижа, трябва да растат в семейна, а не в институционална среда.
75% от хората заявяват, че биха одобрили техен близък или познат да стане приемен родител, докато едва 10% не биха одобрили. Това показва висока степен на обществена приемственост към концепцията за приемното родителство. Жените (81%) са по-склонни да одобрят подобна стъпка в сравнение с мъжете (70%).
Над три четвърти (76%) от българите изразяват мнение, че приемната грижа е по-добра алтернатива на институционалната. Подкрепата е по-висока от средната сред жените и притежаващите висше образование.
Над две трети (67%) от хората смятат, че приемната грижа предоставя на децата безопасна и подкрепяща среда. Едва 13% не са съгласни с това твърдение. Най-младите и живеещите в столицата остават една идея по-резервирани от средното. Това се дължи и на по-ниска запознатост с темата.
Като най-сериозни предизвикателства пред приемната грижа в България се открояват: недостатъчната финансова подкрепа (25%), липсата на информация (25%) и бюрократичните процедури (23%).
85% от българите заявяват, че не биха имали против детето им да общува с дете от приемно семейство. Едва 6% биха имали против. Тези данни показват висока степен на обществена толерантност и приемственост към децата от приемна грижа, което е обнадеждаващ знак за промяна в социалните нагласи.
42% заявяват, че биха приели децата им да бъдат отглеждани от приемни родители, ако самите те или техни близки не могат да поемат грижата.
Необходима е целенасочена национална стратегия, която да адресира трите най-съществени дефицита на приемната грижа в българския контекст - информацията, доверието и финансовата устойчивост. Без тях подкрепата ще остане на ниво декларация, а не реално участие. Приемната грижа не трябва да бъде оставена като „решение в краен случай“, а да се утвърди като професионално призната, социално подкрепена и институционално обезпечена социална услуга от обществен интерес.
