Петдесетница е един от най-важните християнски празници както в България, така и по света. През 2025 година православните християни отбелязват Петдесетница днес, на 8 юни. Празникът се пада винаги в неделя, петдесет дни след Великден. Неразривно с празника е свързан Денят на Светия Дух, който се чества веднага след това, в понеделник.
Значение на Петдесетница – Рожденият ден на Църквата
Според Евангелието, 50 дни след Възкресението, апостолите се събират в Йерусалим за молитва. Изведнъж Светият Дух слиза над тях като огнени езици, изпълва ги с божествена благодат и им дава да говорят на различни езици. Това събитие се приема за началото на Христовата църква и нейната световна мисия.
В православната традиция празникът се свързва и с Света Троица, защото символизира разкриването на триединния Бог – Отец, Син и Свети Дух. С апостолите, получили дар на проповядване, се изявява и пълнотата на божествената истина.
Тържествено богослужение и църковна символика
Поради ключовото си значение, литургията на Петдесетница е изключително тържествена. Светата литургия се слива с вечернята, а уникален ритуал е присъствието на осветена орехова шума, която свещеникът разпръсква над вярващите – символ на слизането на Светия Дух. Тези листа се носят вкъщи и се пазят до следващата Петдесетница, като защитят дома и носят благодат.
Българските народни обичаи на Петдесетница
На този ден къщите и църквите се украсяват с брезови клонки, цветя и трева. Този обичай идва от старозаветната църква, когато къщите и синагогите са били украсявани със зеленина в памет на това как всичко е цъфтяло и се раззеленявало на планината Синай в деня, когато Мойсей е получил скрижалите на закона.
На Петдесетница задължително се палят свещи в памет на мъртвите роднини.
Един от обичаите на празника е свързан със събирането на всички близки на голяма трапеза с вкусна вечеря.
Задължително е домакинята да сложи нова покривка - това символизира новото начало и просперитета на дома.
На трапезата се слагат ястия с месо, може да се сервира риба, както и млечни продукти, плодове и компот.
Друга традиция е свързана с ореховите листа, които символизират огнените пламъци или езиците над дома на апостолите. Тези листа се разпръскават в църквата преди литургията и след нея вярващите ги отнасят в дома си.
На този ден орехови листа се носят и на гробищата. След като на Спасовден душите на мъртвите се прибират, след като са излезли на Великден, на Петдесетница се ходи на гробището. Това се прави рано сутринта като се носи орехова шума. Тя се разстила на гробовете, за да пази сянка на покойниците. След това се отива на църква и отново се носят орехови листа. Те се разстилат по пода, вярващите коленичат върху тях и си затварят очите. Вярва се, че по този начин те ще имат възможността да видят своите починали близки.
В Ловешко често се използват липови листа и клони, а в Троянско празникът е познат и като „празник на липата“, защото се вярва, че тогава дърветата обръщат листата си надолу. Вярващите излизат от църквата, преминавайки под венец от липови клони за здраве и благополучие.
Символиката и приложението на осветената шума
Освен обредно значение, осветената орехова или липова шума намира широко приложение в домакинството – поставя се между тъкани за защита от молци, в хамбарите против вредители, а димът ѝ служи за лекуване на болни хора и животни. С нея се украсяват къщи, стопанства и постройки – подобно на Гергьовденската зеленина.
Какво е забранено на Петдесетница
Празникът е свързан с редица забрани, които вярващите стриктно спазват:
Работа: Забранено е извършването на физически труд, включително ръкоделие, работа в градината или на полето. Тези, които нарушават забраната, ги грозят проблеми.Копаене на земя: Смята се, че копаенето на земята на този ден може да доведе до загуба на реколтата и други неприятности.Строителство и ремонти: Не се препоръчва извършването на строителни дейности или ремонти в дома.Кавги и конфликти: Избягвайте спорове и напрежение, тъй като това противоречи на духа на празника.Гадаене и окултни практики: Заниманията с гадаене или други неправедни дейности са строго забранени.Преяждане и алкохол: Преяждането се счита за грях, а консумацията на алкохол не се препоръчва.Сладки изделия: Избягвайте консумацията на сладки храни.Шумни събития: Не се организират шумни тържества или събития.
Спазването на тези забрани е израз на уважение към духовния характер на празника и стремеж към вътрешно пречистване и обновление.
Ден на Светия Дух и Русалска седмица
На следващия ден – понеделник – православната църква чества Деня на Светия Дух, третото лице на Светата Троица. Според българските традиции това също е ден, посветен на душите на починалите. В някои региони вярват, че ако завали дъжд в този ден, това са „сълзите на душите“, които напускат близките си.
В навечерието на празниците много хора търсят изцеление, преспивайки до параклиси и манастири, посветени на Света Троица или Светия Дух. От този празник започва и Русалската седмица – мистичен период, изпълнен със суеверия и обреди за защита от свръхестествени сили.
