Като граждани на Европейския съюз, имаме правото свободно да пътуваме, работим и живеем в различни европейски държави. Но когато наближи пенсионната възраст, възниква въпросът как се признава трудовият стаж, придобит в чужбина.
Държавите, в които може да сме работили, се делят на три основни групи:
Държави от ЕС, ЕИП и Швейцария – Тук важат европейските регламенти за социална сигурност (883/2004 и 987/2009). Придобитият в тези страни стаж се признава служебно между институциите чрез електронна система, което улеснява и ускорява процеса.
Държави с двустранни споразумения с България – В момента това са 15 държави. При тях обменът на информация става на хартиен носител, но отново се признават осигурителните периоди служебно.
Други държави – При тях, ако няма регламент или договор, осигурителните периоди не могат да бъдат зачетени при изчисляване на българската пенсия.
Що се отнася до Великобритания, въпреки че вече не е част от ЕС, осигурителните периоди, придобити там, продължават да се признават съгласно споразуменията след Брекзит.
Всички признати чуждестранни осигурителни периоди се броят за изпълнение на изискването за минимален трудов стаж при пенсиониране. Всяка страна обаче изплаща пенсия само за периодите, придобити на нейна територия.
Важно е да се знае, че ако трудът в чужбина е бил при специфични условия (напр. като учител или при I и II категория труд), това също се взема предвид при преценката за българска пенсия.
При кандидатстване за пенсия е важно да се посочат всички осигурителни периоди и номера от различните държави, където сте работили. Заявлението се подава в държавата, където живеете, но неспазване на процедурите може да доведе до забавяне или отказ.
За инвалидни пенсии медицинската документация може да се използва в различни държави, но оценката на нетрудоспособността се прави според местното законодателство и може да се различава.