Слънце, море, отпуски… но и вируси. Макар и по-често да ги свързваме със студените месеци, вирусните инфекции не почиват през лятото или както често ги наричаме - "летни вируси".
Какво представляват?
"Вирусите са микроскопични “нашественици”, които се нуждаят от жива клетка, за да се размножават. Те не могат да се възпроизвеждат самостоятелно и използват ресурсите на тялото ни, за да предизвикват болести. Макар и малки, понякога правят големи поразии", казва д-р Димитър Комитов от екипа на Клиника по инфекциозни болести на ВМА.
Летните вируси най-често са причинени от ентеровируси и аденовируси, които се предават по фекално-орален път, чрез замърсени храни, вода или повърхности. Те често засягат храносмилателната система, но не рядко предизвикват и грипоподобни симптоми.
Чести симптоми:
- Висока температура
- Повръщане
- Диария
- Болки в корема
- Обща отпадналост
- Понякога и обрив или възпалено гърло
Много характерни за сезона са ентеровирусите. Засягат по-често децата, като около 90 % от инфекциите протичат асимптомно. Характерни заболявания, причинени от ентеровируси са: острото фебрилно заболяване, известно като „летен грип“, протичащо с гърлобол, повишена телесна температура, кашлица и коремни болки, херпангината, протичаща с мехурчета по твърдото и мекото небце. Често ентеровирусните заболявания причиняват обриви по тялото, по-широко познато е заболяването „ръка-крак-уста“, причинено главно от Коксаки А16 като за него характерен е обривът по гърлото, около устата, както и по дланите и стъпалата. Други ентеровируси могат да причинят хеморагичен конюнктивит, силни мускулни болки, рядко се засяга и сърдечният мускул или централната нервна система под формата на менингит или енцефалит.
Специфично лечение за тези заболявания няма, важна е адекватната рехидратация и симптоматичното лечение и при усложнения задължително да се търси лекарска помощ, съобщават от ВМА
Диарията е неизменен спътник на лятото. Най-често срещани за сезона са т.нар. хранителни токсикоинфекции, дължащи се на консумацията на определи токсини, съдържащи се в храната. Примери за такива са поглъщане на токсин на St. aureus след консумация на бързо разваляща се храна (често млечни или сладкарски изделия), попаднали от лица, страдащи от стафилококови инфекции по кожата и лигавиците, Bacillus cereus след консумация на пържен ориз, Vibrio parahaemolyticus след прием на риба и морски дарове, салмонелна токсикоинфекция след консумация на яйца и други.
Изброените болести протичат с гадене, повръщане, коремни болки и диария, фебрилитет, появяващи се сравнително кратко след поглъщане на определена храна. Това води до изразена дехидратация на организма и обща отпадналост, поява на мускулни крампи, диселектролитемия, хипотония и тахикардия. Основно правило е храната да не се съхранява повече от 3 часа на стайна температура, да се спазва добра лична хигиена при приготвяне на ястията, да се измиват добре плодовете и зеленчуците преди консумация. Зелените салати е препоръчително да се накисват предварително във вода със сол и оцет. Трябва да се избягва пиенето на вода от съмнителни водоизточници, месото и рибата да са добре термично обработени, по възможност да се ползват собствени прибори за хранене.
Топлото време ни среща и с острите вирусни хепатити тип А и Е. Източник на инфекцията е най-често болният човек, който може да прекара заболяването безсимптомно, но да разпространява инфекцията на други хора. Механизмът на предаване е фекално-орален, чрез замърсени хранителни продукти, вода, ръце, предмети и други. Най-често заразяването става при неспазване на добра лична хигиена, затова често хепатит А се нарича още "болест на мръсните ръце". Най-често имат доброкачествено протичане. Хепатит А не хронифицира, а това рядко е възможно при хепатит Е при имунокомпрометирани лица. Особено възприемчиви към него са бременните жени, които боледуват по-тежко. При острите вирусни хепатити важно значение има общоукрепващото лечение – покой, диета, богата на въглехидрати и бедна на мазнини, вливания на глюкозни и водно-солеви разтвори, витамини, симптоматични средства и хепатопротектори – медикаменти, които спомагат чернодробното възстановяване. Важно е да се избягва приемът на алкохол, както и токсични за черния дроб медикаменти, от диетата се изключват консервирани меса и риба, пикантни подправки, пържена храна и други.
През лятото „царят на джунглата“ в нашата страна е кърлежът. Препоръката след ухапване от кърлеж е незабавна антибиотична профилактика, като също трябва да се има предвид, че на кърлежа му трябва време да предаде заболяването на гостоприемника. Това означава, че не е задължително човек задължително да е заразен след ухапване от „болен“ кърлеж. Затова не препоръчвам да се изследва всеки кърлеж в референтна лаборатория. Лечението на тези заболявания е с антибиотични средства и се извършва от специалист по инфекциозни болести.
Децата са по-уязвими, но и възрастните не са застраховани. При хора с отслабена имунна система или хронични заболявания инфекцията може да протече по-тежко.
Лечението е предимно симптоматично, но ключов е приемът на достатъчно течности – както при респираторни, така и при стомашно-чревни вируси. Хранителният режим трябва да включва храна, богата на белтъци, витамини и минерали. А най-добрите съюзници на имунната система са почивка, сън и търпение.
Антибиотиците не помагат срещу вирусни инфекции. При наличие на някои от посочените симптоми и неповлияване в рамките на 2-3 дни е редно да се извърши консултация със специалист по инфекциозни болести.
Превенция – как да избегнем вирусните капани?
- Спазване на добра лична хигиена, като например често миене на ръцете – преди хранене, след външни контакти, след разходка или игра.
- Често проветряване на помещенията – особено в офиси, училища и детски градини.
- Носете маски и предпазни средства при контакт с болни хора – особено ако имунитетът ви е отслабен.
- Хранете се пълноценно и спете достатъчно, защото най-добрата защита е силният организъм.
- Физическа активност.
