Ден след като зрелостниците разбраха резултатите си от матурите, Министерството на образованието приключи и с анализа си на тазгодишните изпити след 12. клас.
Средната оценка на първата задължителна матура по български език на Випуск 2024 беше „добър“ 4.32, а успехът от втория изпит – по предмет по избор – „много добър“ 4.72.
На брифинг в просветното ведомство ресорният министър Красимир Вълчев отбеляза, че оценките от резултатите от изпитите са до голяма степен сходни с миналите години.
Той уточни, че един от съществените проблеми пред образователната ни система е липсата на задължителна матура по математика и природни науки.
Единствената задължителна матура е по Български език и литература (БЕЛ), а втората е по желание, поради което резултатите от втората матура са по-високи от тази по БЕЛ, защото там ученикът избира този предмет, по който се чувства най-силен и подготвен, посочи пред медиите министър Вълчев.
По думите му друг водещ проблем е ниският брой зрелостници, които избират за втора матура математика, физика или химия.
„Липсата на математици, физици и химици поставя под предизвикателство инженерното ни образование и редица важни индустрии. Смятам, че трябва да се подобрят резултатите по математика и природни науки. Защото когато говорим за формиране на умения, учениците се представят лошо. Искаме да накараме учениците да учат с разбиране, а не със заучаване“, каза още образователният министър.
Красимир Вълчев оповести, че ръководеното от него министерство е стартирало работа по разработването на нови учебни програми.
Идеята е да представим едни малки документи – концепции – за промяна във всички учебни програми, и по-точно по отделните предмети. Да, това е един по-бавен алгоритъм, но сме убедени, че това е правилният път, разясни той.
Според Вълчев друго предизвикателство е образователната структура, която не е променяна от близо десет години и по думите му тя носи предимно негативни резултати, защото за този период не е била реформирана нито веднъж.
„Резултатът по БЕЛ е с близо една точка по-нисък. Това е нормално отклонение, което може да се дължи на характера и трудността на задачите. Но за мен това, че се отказахме от задължителната матура по математика, е една от най-големите ни грешки. Ако искаме да просперираме икономически, трябва да имаме инженери“, подчерта просветният министър.
Има различия в резултатите на учениците по области. През следващите месеци ще подложим на обсъждане образователната структура, а в края на месеца ще има дискусия по тази тема, каза министър Красимир Вълчев. За мен основен проблем си остава ниският брой и процент зрелостници, избрали матура по математика, физика и химия, отбеляза той.
Според образователния министър Красимир Вълчев това, че не е въведена задължителна матура по математика преди години, е една от най-големите грешки.
„Единственият задължителен изпит е по български език и литература, а останалите държавни зрелостни изпити се избират обикновено от ученици, които се чувстват по-подготвени по съответния предмет. И съответно резултатите са по-високи. За мен основният проблем си остава ниският брой зрелостници, завършили профилирана подготовка, които са избрали матура по математика, физика и химия. Това поставя пред предизвикателство инженерното ни образование, поставя пред предизвикателство редица важни индустрии. Смея да твърде, че един от най-важните въпроси за социално-икономическото ни развитие е да подобрим резултати по математика и природни науки”, допълни министърът на образованието.
„Най-общо резултати са съпоставими с тези от предходните години. Не можем да очакваме нещо различно, тъй като системата е същата. Може да се каже, че випуските са до голяма степен сходни, така че и резултати са сходни. Това, което системата не е направила към настоящия момент поради няколко обективни причини, е така наречената оценка на добавената стойност и оценка на развитието, която трябва да съпоставя резултатите на една група ученици на входа и на изхода на един етап на образование. Това е ни една от амбициите ни за следващите месеци”, обясни образователният министър Красимир Вълчев.
По думите му, когато говорим за предоставяне на знания, системата се справя относително добре, но относно формиране на умения, се предоставя лошо.
„Затова и тази година направихме крачка към това по-голяма част от задачите да са насочени към формиране на умения. Едно от основните ни предизвикателства е да пречупим културата за учене. Тази култура се възпроизвежда с учебните програми, възпроизвежда се в най-голяма степен с оценяването. Оценяването дава знак кое е ценно как да учат децата”, допълни Вълчев.
Готови са и резултатите от външното оценяване в четвърти клас. Те са доста прилични и това е от години, отбеляза образователният министър.
МОН е провело 79 държавни зрелостни изпити по различните предмети, каза Евгения Костадинова.
