Трудна нощ в подземията на Тел Авив изкара българската група, заедно с още хора.
Ето думите на нашите сънародници за кризисната ситуация:
Снощи беше една от онези нощи, които остават завинаги в паметта. Нощ, в която всяка минута отекваше със звук на страх, молитва и надежда. Прекарахме голяма част от нея в бомбоубежището, заедно с още няколко души, непознати за нас до онзи момент. От време на време се чуваше глух тътен и напомняне, че над нас, някъде в нощното небе, падат ракети. И въпреки всичко, в онзи мрак, намерихме светлина.
Събрахме се в кръг и си говорихме. Всички отправихме един и същи вик - да оцелеем. Да се върнем при близките си. Да видим утрото. Никой не говореше много. Само тихи думи, прошепнати молитви и сълзи. Помня как едно момченце заплака. Мисля, че беше рускинче. То стисна ръката на майка си. А тя просто кимна и го прегърна, без да каже нито дума. Всички разбрахме отговора.
Днес е нов ден. Не знаем какво предстои, но знаем какво значи да оцелеем заедно. Знаем колко силна е молитвата, когато идва от сърце. Знаем, че дори в най-тъмната нощ, има светлина.
Слава Богу, всичко е наред сега. Благодаря от сърце на България за грижите за нас, които сме тук сега в нужда, благодаря и на всички вас, които се молите за нас. Никога няма да забравя тази ваша любов и добрина.
Добавям отново имената на групата за молитвено споменаване ако желаете.
Николай
Екатерина
Драгомир
Боян
Мадлена
Снежана
Николай
Димитрина
Радинела
Мира
Райна
Анжела
Мартин
