На 29 юни Православната църква почита паметта на апостолите Петър и Павел.
Петър и Павел били най-видните сред апостолите на Иисус Христос. Средновековна традиция ги нарекла по гръцки "корифеи", което на български е предадено като "първовърховни". За Петър се говори в евангелията и в книгата "Деяния апостолски", а за Павел - в "Деяния апостолски" и в посланията му.
Апостол Петър, родом от галилейското градче Витсаида, бил един от дванадесетте ученици на Христос, призован заедно с брат си Андрей. Андрей пръв бил повикан и после основателно е наречен "първозвани", но Петър го "изпреварил" с усърдието и бързите си реакции на запитвания или действия на Учителя.
След Петдесетница апостол Петър проповядвал в Йерусалим, в Антиохия (Сирия) и накрая в Рим. Написал две послания до християните в Мала Азия. В тях препоръчва на вярващите: "Бъдете трезви, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви по света".
Апостол Павел не бил сред учениците на Христос, дори бил гонител на първата християнска общност, произлязла от повярвали в Христос юдеи. Но докато пътувал за град Дамаск да преследва там юдеите, преминали към християнството, му се явил Христос и оттогава гонителят коренно се променил - станал ревностен християнин и проповедник на новата вяра. Роден в разсеяние (диаспора), той насочил проповедта на вярата към хората извън Палестина и започнал да привлича в Църквата хора, които не са евреи. Проповядвал по цялото Средиземноморие, претърпял много изпитания и завършил живота си в Рим. Оставил 14 писма (послания), които са пространни и задълбочени разработки по въпроси на вярата.
Според преданието двамата апостоли пострадали в Рим на днешния ден в 67 г., по времето на император Нерон. Петър бил разпънат на кръст, а Павел - посечен с меч.
Обичаи и традиции
Празникът в чест на светците Петър и Павел е и за предпазване от огън, пожар, гръмотевица и град. В някои краища Павловден се празнува отделно на 30 юни и се нарича Пальовден (от глагола паля). В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле.
Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки. В много селища на този ден се правят сборове, колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора. И тук, както в по-голямата част на народния ни календар, в рамките на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални действия с атропеен характер.
Преди всичко това е жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно - с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често той е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.
Имен ден на Петровден празнуват: Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен, Кремена.
