Нещо невероятно се случи в социалната мрежа и само за два дни разплака над 200 000 души.
В ефира прозвучаха като песен стихове на гениалната ни поетеса Петя Дубарова, отишла си от този свят само на 17 години. За хиляди хора това е сякаш проговаряне от отвъдното, облечено в песен - с типичната нежност, болка и тъга, така характерни за Петя.
Стихотворението "Заключиха ме" на Дубарова оживя чрез музика, композирана от изкуствен интелект само за 23 секунди, и предизвика истински емоционален взрив в социалните мрежи, пише "Флагман".
Песента, която мнозина възприемат като послание от отвъдното към майката на Петя, събра над 210 хиляди слушания за два дни. Тя е публикувана на личната страница на Весела Бонева.
Творбата е повече от песен — тя е болезнена изповед, в която прозвучава онзи трагичен финал от стихотворението: "Кълна ти се — виновницата аз!".
Стихът разплаква и вълнува, особено на фона на драматичната съдба на Петя Дубарова, която се самоубива едва на 17 години, след като е несправедливо обвинена за повреда на машина по време на ученическа бригада, припомня "Флагман".
Внимание привлича и стихът "Сянката ми, девствено лилава...", в който съвременната публика вижда нещо пророческо.
Именно през 70-те години на миналия век, когато живее и твори Петя Дубарова, започва нова ера на свръхнадарени деца-индиго, родени, за да донесат чрез своята чувствителност по-добри времена на света.
Тяхната сензитивност е в състояние да ги накара да вибрират на доста високи честоти, заради което и аурата им е с показателен лилав цвят.
Това придава на творчеството на Петя дълбочина, която тепърва откриваме.
Песента, родена благодарение на технологичния напредък, не просто връща към живот едно стихотворение. То показва мощта на словото и гения на едно изключително момиче.
Мнозина споделят, че усещат тръпки по кожата си и сълзи в очите си, когато слушат песента. Ако те бе композирана и изпята от истински автори, със сигурност щеше да се превърне в явление на конкурса "Бургас и морето".
Години след трагедията творчеството на Петя Дубарова не само не е забравено, а напротив — намира нов живот чрез технологиите, които тя никога не е могла да предвиди. И точно това прави въздействието още по-силно.
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас, в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството.
Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев, Ваня Петкова и Григор Ленков.
Учи в Английската гимназия в Бургас (ПАГ Гео Милев). Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България“, но за съжаление тя не е имала приятели. Прилежна ученичка е. Тя е изключително общителна и лъчезарна.
През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер – швед, в когото се влюбва.
Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.
Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.
Вечерта на 3 декември 1979 г. Петя изпива смъртоносна доза сънотворни и на 4 декември умира на 17-годишна възраст.
