Докато последиците от "12-дневната война" между Иран и Израел продължават да привличат вниманието на международната общност, включително и на Белия дом, руският президент Владимир Путин се възползва от възможността да даде нов тласък на продължаващата си война в Украйна, пише Newsweek.
Както и при конфликта в Близкия изток, докладите от бойното поле на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война са известни с това, че е трудно да бъдат проверени по независим начин. Въпреки това новините от фронтовете сочат скорошен напредък на Русия в нови региони в Централна Украйна, както и значително струпване на сили близо до североизточната регионална столица Суми.
Анализ, извършен от агенция Франс прес, позовавайки се на данни от Института за изследване на войната, установи, че през юни руските сили са завзели повече земя, отколкото през който и да е месец от ноември миналата година. Междувременно в неделя украинските военни се изправиха пред това, което нарекоха най-мащабното въздушно нападение, откакто Русия започна войната през февруари 2022 г.
Въпреки че победите на Москва остават сравнително ограничени и постепенни, те са устойчиви. А решението на Путин да засили офанзивата в момент, когато външнополитическият фокус на Белия дом остава върху Близкия изток - като президентът Доналд Тръмп сега удвоява усилията си да се възползва от иранско-израелското примирие, за да търси примирие в Газа - може да показва съгласувани усилия за укрепване на позициите на Кремъл, ако в крайна сметка се проявят преговори за Украйна с посредничеството на САЩ.
Официално военните цели на Русия остават непроменени, след като Путин очерта мирния план през юни миналата година, а по-късно бившият посланик на Русия в САЩ и външен министър го потвърдиха пред Newsweek.
Планът предвижда Украйна да отстъпи предимно контролираните от Русия провинции Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие, които бяха официално анексирани от Москва след международно оспорван референдум през септември 2022 г., както и Крим, завзет от Русия и анексиран чрез подобно гласуване през 2014 г. Киев също така ще трябва да се откаже от кандидатурата си за членство в НАТО и да предприеме други стъпки, които бяха отказани от Зеленски.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди ангажимента на Русия да постигне основните си военни цели в изявление, публикувано във вторник, в отговор на обвиненията на специалния пратеник на Тръмп Кийт Келог към Москва, че забавя протакането на преговорите за постигане на споразумение.
Днес се оценява, че Русия е поела изцяло контрола над Луганск и е завзела между 60 и 70 % от другите три претендирани региона в Източна Украйна. Крим е под пълен руски контрол от 2014 г. насам.
След като Тръмп предложи замразяване на фронтовите линии като част от мирния си план, Фокс твърди, че стратегията на Русия изглежда е насочена към максимизиране на печалбите, особено ако преговорите изглеждат на хоризонта.
Фредерик Каган, старши научен сътрудник и директор на Проекта за критични заплахи в Американския институт за предприемачество, обрисува по-сложна картина, в която Украйна продължава да демонстрира страхотно умение да подкопава силните страни на Русия и да се възползва от слабостите на противника.
В крайна сметка това, което предстои да се случи с огнището на пожара в Близкия изток, може да окаже сериозно влияние върху хода на конфликта в Украйна.
Москва и Техеран са дългогодишни партньори, които задълбочиха стратегическия си пакт през януари, а самоубийствените дронове от типа „Шахед“, лицензирани от Иран, се превърнаха в основна част от руските удари в Украйна, пише Труд.
Русия също така има интерес от стабилността на Иран отвъд конфликта в Украйна.
