"След като България вече участва във всички европейски структури, е необходимо да се очертае нов хоризонт на развитие. Включването в еврозоната може да бъде възприето от повечето българи като положителен факт само при положение, че техният живот се подобри". Това коментира пред БНТ конституционният съдия и бивш правосъден министър проф. Янаки Стоилов.
По думите му, за да сме равни с другите европейски народи, трябва да можем да се сравняваме с най-напредналите и да се стремим да излезем от това незавидно положение.
"Ако погледнем последните промени в Конституцията, с някои изключения, които смятам, че подобряват основния закон, в голяма част те я деформираха. Този резултат беше постигнат от една конюнктурна политическа сглобка, в която дори част от инициаторите се оказват едновременно съучастници и потърпевши от тези действия", каза бившият правосъден министър.
"Имаме редица случаи на нарушаване на Конституцията, но през последните години и месеци, имаме и състояния, които бих нарекъл конституционна аномалия. Бащите на Конституцията не са допускали, че можем да изпаднем в състояние като сегашното, например парламентът продължително време да не упражнява властта, която му е предоставена, да речем при формирането на други институции".
Той отбеляза, че покрай положителното решение за еврозоната на 8 юли, в сянка е останал годишният доклад на ЕК за върховенството на правото в държавите членки.
"Тъй като те обръщат специално внимание преди всичко на състоянието на съдебната власт - как може да работи ефективно една система, в която повечето от висшите ѝ органи на управление са с изтекъл мандат?"
Според проф. Стоилов проблемът се корени в срастването между политическа, икономическа власт и администрация.
"Няма как да изградиш една система, която да превъзхожда останалите, т.е. съдебната система да бъде с много по-високо качество и много по-голям интегритет от останалите елементи в държавата".
Тези разпоредби в закона бяха създадени поради наличието на продължаващите мандати, които се изпълняват от временно изпълняващи функцията за съответната длъжност.
"Тези разпоредби няма да съществуват, ако не съществуваше проблемът. Те може да не са само заради Сарафов, но това беше причината за да се стигне до поставяне на въпроса. За мен са превратни тълкувания, когато не може да се говори за използване на закона в полза или вреда на някого".
Той припомни, че в предишни периоди управляващото мнозинство се е опитвало да промени състава на ВСС и поради това много от членовете не са завършвали своя мандат.
"Сега наблюдаваме друго явление - отказ да се изберат членове на ВСС и той да се превърне едва ли не в безсочен орган. По този начин се суспендира принципът на мандатност".
