Днес, на рождения ден на голямата българска поетеса Ваня Петкова се подписа Статута на Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ , учредена от УС на Съюза на българските писатели – София, на 10 юли 2025 г., съвместно със семейството на поетесата.
На 10 юли 1944г. е родена една от най-ярките поетеси на България – Ваня Петкова, оставила трайна и неугасваща след в българската и световната литература със силната си поезия и дълбоко съдържателните си романи.
И точно днес, на рождената й дата Съюзът на Българските Писатели учреди Националната Литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ - още една отворена страница за безсмъртието на един поет – в продължението му с новите талантливи творци на България!
Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ е учредена от УС на Съюза на българските писатели – София, на 10 юли 2025 г., съвместно със семейството на поетесата. Статутът подписаха Председателят на СБП Боян Ангелови и журналистката Оля Ал-Ахмед, дъщеря на поетесата.
Нейната цел е да се запази паметта за творчеството на поетесата Ваня Петкова и да се отличат съвременни поети, създали произведения в контекста на българската литературна традиция.
С Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ ще се отличават само български автори за постижения в областта на поезията, любовната лирика, или социално-ангажиращи художествени произведения в духа на посланията на Ваня Петкова, считани за принос в националната литература.
Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ ще се връчва на две години по повод 1 ноември – Ден на народните будители.
Миналата и тази година преминаха в едно истинско възрождение на творчеството на Ваня Петкова -
поетичен ренесанс. Бяха издадени две култови книги на поетесата от издателство Книгомания – антологията „Аз съм Сириус“, събрала 100 избрани стихотворения от различните творчески периоди на авторката и скривания половин век автобиографичен таен роман „Бог е Любов“ превърнал се два месеца след издаването му в бестселър. И двете книги видяха бял свят на култови дати - „Аз съм Сириус“ излезе на 26 април в деня на „отлитането на поетесата на Сириус“, както е твърдяла самата тя, а романът-бестселър „Бог е Любов“ излезе на 1 ноември в Деня на Будителите, каквато беше и самата Ваня Петкова за българската култура – един истински будител.
На екран излезе и първият документален филм със заглавие „Ваня Петкова: Неудобната поетеса“ от Християн Иванов. Премиерата на лентата се състоя в чест 80 годишнината от рождението на поетесата, на 10 юли, 2024, в Къща-музей „Ваня Петкова“ в с. Езерово. Два спектакъла по творчеството на поетесата обиколиха страната : „Аз съм Сириус“ - впечатляващ музикално-поетичен спектакъл с мултимедиен филм и разказ зад кадър заедно, изнесени от Оля Ал-Ахмед и по-малкия внук на поетесата Джозеф Ал-Ахмад зарадваха зрителите в препълнените зали на градове и села. А театралната постановка „Бог е любов“ в памет на Ваня Петкова, бе представена от актрисите Михаела Павлова и Мария-Радена Божкова в клуб Перото в НДК на 14-ти ноември, 2024 г. , както и в „Къща – музей Пейо Яворов“ в Чирпан.
Реликви и лични вещи на поетесата бяха дарени тази година в Националния литературен музей. Дарението бе извършено от семейството на Ваня Петкова за Националния литературен музей - ценни вещи на поетесата, включително една от роклите ѝ, както и една от пишещите ѝ машини, които бяха включени в експозиция в Къща музей „Никола Й. Вапцаров“ в София.
А днес, точно в деня на нейното рождение, на 10 юли 2025 година Управителният Съвет на Съюза на българските писатели съвместно със семейството на поетесата учредиха Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ - една награда, която ще мотивира младите поети да продължат делото на Ваня Петкова и така поетичното слово да пребъде вече в новите поколения.
С Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ ще се отличават само български автори за постижения в областта на поезията, любовната лирика, или социално-ангажиращи художествени произведения в духа на посланията на Ваня Петкова, считани за принос в националната литература.
Ваня Петкова е оставила траен отпечатък и в днешните съвременни поети на България, които до ден днешен я тачат , милеят за лиричното й слово и признават като най-голямата бунтарка отстояваща правдата чрез острото си и парещо поетично перо.
За Ваня Петкова (10.07.1944г – 26.04.2009г)
Ваня Петкова е българска поетеса, писателка и преводач от смесен български, руско-украински, и гръцки произход. Смятана за една от най-големите български поетеси от втората половина на XX и началото на XXI век.
Ваня Петкова е поетесата, която носеше женствеността в себе си, носеше една неописуема енергия, която блика от абсолютно всичките ѝ стихотворения. Заедно с още две българки - Елисавета Багряна и Блага Димитрова - тя влиза в голямата трансконтинентална енциклопедия за жените поети-гении.
Ваня Петкова влиза в историята с 800 успешно проведени авторски рецитала в страната и чужбина, три от които тя провежда в летящ самолет, с което става първата и единствена жена поетеса в света, която е предложена за Рекордите на Гинес. Определят я като бунтарка, като най-космополитната личност на българската литература, амазонка в живота и в творчеството й.
Авторка е на 36 книги, сред които 27 стихосбирки, 8 новели с разкази, документален роман, 3 детски книги и романът „Бог е любов“, издаден посмъртно. Преводач е от украински, руски, английски, арабски, сърбохърватски, немски, и испански. Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти.
Поезията на Петкова е преведена и издадена на 15 езика, сред които японски, арменски , арабски и хинди. Нейна духовна наставничка е била Елисавета Багряна.
Често е определяна като „бунтарката на българската литература“, и „най-космополитната“ личност в българската литература, както поради знанието ѝ на седем езика и издадени на пет континента произведения, така и поради нейния смесен произход.
Нейни са фразите:
„Не бъдете шовинисти, а обичайте България! Тя е нашата родина. Родината на българите, на българските турци, българските роми, гагаузи, арнаути, черкези, арменци, евреи. Това е нашата родина! Когато излизаме зад границата, нас не ни питат „Ти каква си? Туркиня или черкезка или арменка или еврейка?“ Там гледат паспорта и казват „Ти си българин. Ти идваш от България.“– Ваня Петкова
Отличия и награди:
През 1965 г. песента по текст на Ваня Петкова „Любовта на Юнгата“, в изпълнение на Маргрет Николова и музика на Йосиф Цанков, е номинирана за наградата „Златен Орфей“, но печели втората по значимост „Награда на публиката“ в рамките на конкурса.
През 1970 г. песента на Йордан Марчинков по текст на Ваня Петкова „Старите камбани“ е номинирана за Мелодия на годината.
През 1977 г. стихосбирката ѝ „Обратна река“ печели наградата „Най-добра стихосбирка“ по време на националните културни празници „Светлини над Родопите“.
През 1980 г. Ваня Петкова получава награда от Съюза на българските писатели (СБП) за стихосбирката си „Обет за мълчание“ (1979 г.). През същата година, композиторът Хайгашод Агасян пише песен по едно от основните ѝ стихотворения „Арменски очи“, което в годините се превръща в символичен химн на Арменската общност в България.
През 1982 г., Балкантон издават плочата „Ваня Петкова: стихотворения“, с авторско изпълнение на поетесата, включващо фонов музикален съпровод. (като правило поетесите са предпочитали актриси да рецитират вместо самите тях.)
През 1983 г. Ваня Петкова става първата и единствена (към 2025 година) поетеса в света, изнесла три авторски литературни рецитала-моноспектакъла по време на полет в самолет, за което постижение е официално предложена за Рекордите на Гинес.
През 1991 г. името на Ваня Петкова е официално въведено във втория том на американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers, сред единствените две българки Блага Димитрова и Елисавета Багряна.
През 2005 г. Получава отличието „Златен век“ от Министерството на културата на България, за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
През 2005 г. Ваня Петкова става втори по ред притежател на Националната литературната награда „Георги Джагаров“, за цялостно творчество.
Посмъртни отличия:
През 2011 г. името на Ваня Петкова е въведено посмъртно в 9-ия том на Голямата енциклопедия „България“, издадена от БАН.
През 2019 г. Ваня Петкова е удостоена посмъртно с почетното отличие „Обединител на култури“ от СИЖБ.
През 2025 г., на 10 юли, Съюзът на българските писатели официално учредява Национална литературна награда за поезия „Ваня Петкова“.
