Българската земеделска продукция остава непродадена и се изхвърля, докато магазините са пълни с вносни дини и пъпеши. Това споделя младият фермер Марио Василев от село Петърница, област Плевен, който стопанисва 120 декара с плодове.
„Влагаме труд, време и ресурси, а после бракуваме по 10 тона диня, защото никой не я купува“, разказва Василев пред аграрния портал Agri.bg. По думите му, дори при качествена и навреме събрана продукция, тя трудно стига до потребителя, защото в търговските вериги преобладават гръцки и испански плодове.
Марио е част от земеделска фамилия – майка му се занимава с овцевъдство, а баща му със зърнопроизводство. Преди две години той поема самостоятелно по пътя на селското стопанство, като съсредоточава усилията си върху производството на дини и пъпеши.
„Платформите и групите във Фейсбук помагат донякъде. Има търговия, но не можем да пласираме нужните количества, а те са големи“, казва той. Проблемът според младия фермер е липсата на работеща държавна политика за насърчаване на родното производство.
Той припомня, че идеята за съотношение 50:50 между българска и вносна продукция в магазините така и не е реализирана. В резултат, българските плодове остават извън щандовете, независимо от тяхното качество.
„Не е нормално да произвеждаш качествена храна и да я хвърляш, докато в магазините липсва място за българското“, заявява категорично Марио Василев. В най-натоварените моменти се е наложило да бракува цели 10 тона дини – стока, която е годна, но с кратък срок на годност и без шанс за реализация.
В момента той успява да продава малки количества на една търговска верига, но това е далеч от достатъчното за устойчивост. „За по-мащабно производство е нужна стабилна връзка с веригите – договори и логистика“, обяснява фермерът.
В заключение Марио отправя апел към държавата: „Имаме условия, климат, знаем как да отглеждаме плодове и зеленчуци, но ако продължаваме да внасяме всичко от чужбина, местното производство ще загине.“
