На всеки от нас в даден момент може да се наложи да излезе в отпуск поради неотложна причина. По "Закона на Мърфи“, това може да се случи в период, в който платеният годишен отпуск вече е изчерпан. Дори в такава ситуация, служителят все пак може да поиска неплатен отпуск. Има обаче едно обаче…“Фокус“ направи справка, която би ви била полезна в подобна ситуация. Правната уредба е в чл. 160 от Кодекса на труда (КТ), като последните изменения са в сила от 2024 г.1. Право на исканеСъгласно чл. 160, ал. 1 КТ, всеки работник или служител може да поиска неплатен отпуск, независимо от трудовия си стаж и без ограничение в причините. Отпускът се предоставя по преценка на работодателя, с изключение на предвидените в закона случаи, в които работодателят е длъжен да го разреши.2. Случаи, при които работодателят е длъжен да разреши неплатен отпускчл. 160, ал. 3 КТ – за изпълнение на изборна държавна или обществена длъжност.чл. 160, ал. 4 КТ – ако работникът постъпи на работа в институции на ЕС, ООН, НАТО или други международни организации, отпуск до 1 година се предоставя задължително.Допълнителни случаи са уредени и в други нормативни актове (например за обучение, семейни причини или гледане на дете).3. Зачитане за трудов стажПо силата на чл. 160, ал. 2 КТ, до 30 работни дни неплатен отпуск в една календарна година се зачитат за трудов стаж. Всички дни над този лимит не се включват в трудовия стаж, освен ако закон или подзаконов акт не предвижда друго.4. ПроцедураПодаване на писмена молба от служителя с посочен период и причина (причината не е задължителна, но е препоръчителна за по-лесно одобрение).Издаване на писмена заповед от работодателя при одобрение.При отказ – служителят няма законово средство да наложи ползването, освен в изрично предвидените в закона задължителни случаи.
