Бумът в посещенията на чуждестранни туристи подмина еднозвездните и двузвездните хотели, което доведе до вълна от затваряния през последните 15 години, пише Kathimerini.
През 2009 г. в Гърция е имало 1568 еднозвездни хотела и 4368 двузвездни единици. В края на 2024 г., според данни на Хотелиерската камара, еднозвездните хотели са намалели до 1147, а двузвездните до 3251, което е обща загуба от 1538 хотела или близо 2 на седмица.
Това е развитие, напълно скрито от доминиращия наратив за масивен туристически бум, особено след пандемията от Covid-19, милиарди инвестиции, подобрения на хотели и изграждането на чисто нови курорти.
На много места могат да се видят изоставените останки на бившите хотели, някои със заковани с дъски прозорци, други очевидно ограбени и оголени от обзавеждането си.
Малък брой са превърнати в жилища за сезонни работници в по-големи, по-луксозни апартаменти, които не винаги предлагат приемливи условия на живот. Още по-малък брой са превърнати в бутикови хотели.
Всички тези семейни бизнеси бяха засегнати от десетгодишната финансова криза, последвана от пандемията, която направи невъзможно продължаването на дейността им. Затруднени с дългове, те никога не са имали сериозен достъп до банкови заеми.
Те също така трябваше да се справят с правителствената стратегия, насочена към посетители с по-високи разходи на глава от населението, предлагайки стимули на 3- и 4-звездни заведения за подобряване на качеството на хотелите.
Но въпреки това, повечето от по-скромните хотели все още оцеляват.
Според данни на Хотелиерската камара, хотелите с 1 и 2 звезди представляват 43,6% от общия брой (4398 от 10 104 в края на 2024 г.). Финансово неспособни да предлагат подобрени услуги и да повишат цените си, те работят или на загуба, или в най-добрия случай с много скромна печалба.
Въвеждането през 2024 г. на дигиталната карта за наблюдение на работното време на служителите беше пореден удар за еднозвездните и двузвездните хотели. Тя разкри претоварването на персонала от страна на работодателите и доведе до експлозия в заплащането на извънреден труд, най-вече в туристическия сектор. "Да, тази практика на претоварване беше незаконна и морално неприемлива, но тя също така разкри неспособността на голям брой гръцки туристически бизнеси да бъдат конкурентоспособни при условия на спазване на регулаторните и данъчните изисквания“, каза икономист пред Kathimerini.
