Срещата между Тръмп и Путин в Аляска косвено ще повлияе и върху политиката на Европа. Това обясни пред БНР Димитър Гърдев, дипломат, народен представител от ИТН, председател на парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
"Европа изостана през последните три години от управлението на процеса на войната в Украйна. В момента зависи от позицията, която може да бъде защитена от президента на САЩ.
Но Украйна ще бъде само една част от преговорите. Ще се обсъди нова система за сигурност, която да обхваща и други държави, включително Китай, търговията и възможностите за съвместно използване на ресурсите на Арктика. На света е необходимо едно такова разведряване".
Димитър Гърдев коментира новите американски мита за Европа.
"Старият континент беше поставен пред един ултиматум да започне въвеждането на 30% мита от 1 август и да се окаже в състояние на контрамерки и търговска война. Тези контрамерки бихи били сериозни и опустошителни".
Той обясни, че договорените 15% върху европейския експорт за САЩ са еднакви за страните членки, но последствията за всяка една ще са различни.
Една от основните задачи пред българското правителство е да получи средствата, предвидени по ПВУ, заяви Гърдев в предаването "12+4".
"Нещата бяха плачевни. Ние се намираме в крайния период за усвояване на средства по плана. Всяка държава има право да поиска само два пъти в годината реално плащане. Заварихме една държава, която на четвъртата година имаше само едно. Каквото и да направим в следващите две години, чисто фактологично и по правилата не можем да получим останалите осем. Затова правителството направи корекция на плана. Тези плащания бяха свалени до пет. Тази година имаме право на още едно. Този транш беше одобрен. Имаме огромното желание и оптимизъм до края на годината да го получим. За четири месеца получихме повече, отколкото за четири години".
Средствата по ПВУ са насочени към киберсигурността, новите технологии, икономиката, обясни той.
Новият план за превъоръжаване на Европа е разделен на две и е до 2030 година, обясни още дипломатът.
"Преките разходи за отбрана са 1.5%. Другите 3.5 % са свързани с отбранителната инфраструктура и с възможностите на отбранителната индустрия. Там са пристанища, летища, жп инфраструктура, транспортни коридори, тунели и т.н. Има добавена стойност за обществото.
НАТО няма фондове, там има програми, в които всяка държава участва. Когато говорим за ЕС, парите са за всяка държава членка и става въпрос за директно финансиране. Разликата е огромна. Имаме фонд от 150 млрд., от които всяка държава има възможност да получи най-евтините заеми. Ние ще получим около 3 млрд. евро по този механизъм, както и 10-годишен гратисен период.
България има възможност да произвежда дронове-от най-малкия до най-тежките и големи.
Страната ни няма друг шанс да получи най-високите технологии от закритите военни лаборатории на държавите - партньори от НАТО и ЕС. Сега има изискване за трансфер на технологии.
Българските фирми ще бъдат вкарани и като партньори на големите европейски фирми.
Този механизъм е единственият шанс, който страната ни може да получи за бърза реиндустриализация.
Европа никога няма да предостави такива пари. България трябва бързо да се преструктурира, да имаме единна политика и да престанем с това брутално антиевропейско говорене. Парите са съизмерими с Плана "Маршал".
Всичко това е обвързано и със стабилността на управлението, посочи Гърдев.
"Става дума за директно търсене на партньори, за да се получат ясни параметри, които да дадат възможност да усвоим повече пари. Ще има огромна надпревара".
