„Страшният съд“ на Микеланджело, внушителният ренесансов шедьовър, който изобразява второто пришествие на Христос, ще бъде подложен на проверка, за да се види дали е повреден от „свръхтуризъм“.
Открита през 1541 г., „Страшният съд“ покрива стената зад олтара в Сикстинската капела. Заедно със сцени от Стария завет, нарисувани от Микеланджело на тавана на капелата около 30 години по-рано, творбата привлича седем милиона посетители всяка година.
Натискът се усилва от милионите поклонници, посещаващи Рим през 2025 г. за юбилейната година на Ватикана.
Проверката, ръководена от новоназначения ръководител на реставрационната лаборатория на Ватиканския музей, Паоло Виолини, ще започне през януари. Очаква се да продължи три месеца и да приключи преди началото на честванията на Страстната седмица догодина.
„Това е по-близко до медицината, отколкото до занаятчийството“, каза Виолини за предизвикателството. „Не само поправяте това, което е видимо, но и гарантирате, че творбата продължава да говори с оригиналния си глас.“
Антонио Форчелино, водещ италиански реставратор на произведения на изкуството и биограф на Микеланджело, заяви, че проучването ще предостави ценни данни за бъдещето на политиката за опазване на околната среда в Италия.
„Тази проверка е изключително важна. Това е вероятно затворената среда, която приема най-голям брой посетители от всяка точка на света“, добави той.
Реставраторите на произведения на изкуството ще оценят въздействието на праха, влажността и въглеродния диоксид, генерирани от човешкия дъх, върху деликатните повърхности на фреските. Някои от потенциалните вреди вече са смекчени от усъвършенствана климатична система, която контролира температурата и има за цел да насочва издигащите се прахови частици към земята.
Поддръжката на стенописите на параклиса има дълга и противоречива история, датираща от времето на Микеланджело и първия мундатор, или чистач, назначен от папа Павел III през 1543 г.: Франческо Амадори от Урбино, който е бил един от асистентите на Микеланджело.
През 1625 г. таванът, включително „Сътворението на Адам“, е почистен чрез търкане с хляб и ленени кърпи. Почти век по-късно гъби, потопени в гръцко вино, са счетени за добро решение. Най-скорошната задълбочена реставрация, която е почистила и стабилизирала всички стенописи, е проведена по времето на папа Йоан Павел II между 1980 и 1999 г.
Това е документирано подробно от японската телевизионна мрежа Nippon, която плати 4,2 милиона долара в замяна на ексклузивни права за заснемане. Последната инспекция ще оцени въздействието на около 20 000 посетители дневно, като се има предвид, че повечето хора, които посещават Ватиканския музей, са решени да видят най-емблематичната му сграда.
Форчелино добави, че е имал пряк опит с топлината, влажността и изпаренията, генерирани от големи тълпи, когато е работил по тавана на катедралата в Сиена. „Трябваше да си събираме багажа по обяд, тъй като ставаше непоносимо“, каза той.
Той също така наблюдава количеството прах, генерирано от само 4000 посетители дневно на мраморната статуя на Мойсей на Микеланджело в римската църква „Свети Петър“, когато е работил по реставрацията ѝ.
Влакна от дрехи, люспи от кожа и мръсотия генерирали „невъобразимо количество прах“ на височина десет метра от земята, каза той, добавяйки: „Да се надяваме, че инспекцията установи, че стенописите са добре, в противен случай ще трябва да започнем нов дебат относно свръхтуризма.“
Смекчаващите мерки биха могли да включват ограничаване на броя на посетителите, удължаване на работното време, за да се намали размерът на тълпите, или дори задължително носене на маски за лице, предложи той.
„Италия на практика е продадена на свръхтуризъм. Хората искат да видят всичко и това е достатъчно справедливо“, каза той. „Няма обаче прост отговор. Хората имат право да се наслаждават на наследството на цялото човечество, но ние също така трябва да го запазим за насладата на нашите праправнуци.“
Източник: Труд
