Ако ви се наложи да чакате линейка, не го правете край морето, в София или в Силистра. Това предупреждение идва от Съюза на парамедиците в България, който публикува данни за състоянието на системата, получени по Закона за достъп до обществена информация от Министерството на здравеопазването и Центровете за спешна медицинска помощ.
Според тях в страната има 340 трайно незаети лекарски места в Спешна помощ. В отделни дни цели областни градове като Смолян, Благоевград, Ямбол и Велико Търново остават без нито един лекарски екип.
„Картината е една и съща в цялата страна и тя е тъжна и тревожна. Няма хора“, коментира в ефира на „Здравей, България” на Нова тв председателят на Съюза на парамедиците Ива Пехливанска. По думите й недостигът на кадри се задълбочава с около 15% всяка година. „Бих казала, че скоро никъде няма да е добре да чакате линейка“, предупреждава тя.
Само за София и Софийска област липсват над 100 лекари. Това представлява 60% дефицит спрямо обявените от Центъра за спешна медицинска помощ нужни щатове. В Силистра липсата е малко по-малка – около 40%, но и там положението е „драматично и коства човешки животи“.
На практика това означава, че вместо да дежурят 10 екипа, работят едва 5. „Тези екипи са на ръба на силите си, което се отразява и на пациентите – чакането е дълго, а когато помощта пристигне, тя идва от хора, които работят на предела на възможностите си“, обясни Пехливанска.
Въпреки последното увеличение на заплатите в системата, недостигът на лекари не намалява. „Проблемите не са само финансови. Става дума за организационни и нормативни пречки, тежки условия на труд, липса на перспектива за развитие. Това отблъсква младите лекари“, казва още председателят на Съюза.
По думите й млади лекари са споделили, че дори когато искат да дават дежурства в спешната помощ, срещат отказ от страна на центровете да ги назначат на непълно работно време или почасово.
Според Пехливанска парамедиците биха могли да поемат част от натоварването. „Ако се освободят щатове за парамедици, те могат да покриват значителен брой адреси. Това би било реално решение на дефицита“, посочва тя.
