Парадоксално увеличение на дела на работещите бедни в България се наблюдава въпреки постоянния ръст на минималната работна заплата, показват данни от документи към постановление на правителството за линията на бедност за 2026 година.
Според приетата методика линията на бедност за следващата година ще бъде 764 лева, което представлява значително увеличение от 19,7% спрямо сегашното ниво от 638 лева. Въпреки това, делът на работещите, които живеят под прага на бедността, продължава да расте.
"Ще го обясня кратко. Имаме например Петко от Смолян. Надницата му е 80 лева, произвел е нещо, което струва 90 лв. Държавата казва, че от утре на Петко трябва да му се плаща 100 лева. Работодателят се оглежда, няма нови пазари, няма нови клиенти, няма откъде да изкара пари. Единственото, което може да направи е да вдигне цената. Това, което е било 90 лева, започва да струва 120 лева. На Петко са му вдигнали с 20 лева надницата и с 30 лева разходите", коментира Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация.
По думите му, правилният подход е подобряване на бизнес средата, което да позволи на компаниите да генерират повече приходи и така естествено да повишават заплатите. "По този начин, когато производството ни е надолу, експортът ни е надолу, а вдигаме заплатите, единствено, което получаваме, е инфлация. Това е неработещ механизъм", добавя Иванов.
Сивата икономика като основна причинаДобрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България посочва друга съществена причина за проблема. "Работодателят има ограничения да вдига цената, защото той участва на конкурентен пазар и не може да вдига цената безкрайно. Затова предлага на Петко да го назначи на половин работен ден, като така спестяват осигурителни вноски. Това е основната причина за работещите бедни в България – сивата икономика", обяснява той.
Според анализа на Добрин Иванов, 12% от работещите в страната са бедни, като статистиката показва, че 3 от 4 работещи бедни са на непълен работен ден. Това според него означава или че получават скрити възнаграждения извън официалните им договори, или че работят на непълно работно време по собствено желание.
Различия в регионитеНиколай Николов от Българската конфедерация по заетостта добавя важен нюанс към дискусията: "Границата на бедност е различна за различните региони. Това означава, че тези, които взимат по-високи доходи, повдигат границата на бедност. Има сектори, които получават по-високи възнаграждения, плюс държавните служители, чиито заплати бяха увеличени наскоро. Общото повишаване на дохода също играе, за да се вдигне долната граница на бедност", обясни Николов.
Това показва, че макар официалната линия на бедност да се определя на национално ниво, реалната покупателна способност и жизнен стандарт варират значително в различните части на страната.
Експертите са единодушни, че простото административно повишаване на минималната работна заплата не решава структурните проблеми на икономиката и може да има нежелани странични ефекти, ако не е придружено от мерки за подобряване на бизнес средата, намаляване на сивата икономика и насърчаване на производителността.