Българското образование е изправено пред системна криза. Слабите училища са навсякъде, обхващат голям брой ученици и са с хронично лоши резултати. Все пак няколко училища успяват да повишат средния си резултат по БЕЛ с повече от една единица за последните три години.
Това показва нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), озаглавен "Образоване – без цел". Изследването се опира както на количествените данни от Министерството на образованието и науката, така и на качествена информация от проведени разговори с директори на училища.
Снимка: ИПИ
"Изследвали сме средните училища в страната, които са около 900. От тях през 2025 г. над 200 получават оценка под среден три – отбеляза пред БНР-Радио София Зорница Славова, старши икономист в ИПИ. – В 17 имат среден успех точно 2.00, тоест нито един ученик в тях не успял дори и минималното да направи, за да има 2,1 примерно. Проблемът не е толкова за усвояване на знание, а че тези зрелостници не могат да пишат дори понякога. Системата на образованието е такава, че няма връщане назад. Ако си минал четвърти клас, вече няма как да се върнеш и да се запълниш пропуските си."
След разговори с директори става ясно, че ако някъде има наваксване, то е по самоинициатива на учители, но за тази им дейност те не само не са стимулирани, а дори подтискани от системата, в известна степен.
Снимка: ИПИ
Проблемът е системен, слаби резултати се отчитат във всяка област на страната, подчерта Славова.
Неслучайно при последния конкурс за директори в някои училище нямаше нито иден кандидат, допълни тя.
Сред препоръките, които правят от ИПИ, е и закриване на най-малките училища, които са с хронично лоши резултати.
"Те не осигуряват никакво образователна среда. За системата е много по-лесно да превози учениците в друго училище. Става въпрос за една кола деца. Училището не само можа да даде конкретни знания, а и възможност за откъсване от лоша семейна и общностна среда. От международните изследвания виждаме, че училището може да е сигурна среда за такива ученици, ако ходят в клас обаче."
