Поля Иванова, майка на вече трикратния световен шампион и актуален олимпийски първенец във вдигането на тежести Карлос Насар в специално интервю пред "Фокус".
Здравейте, г-жо Иванова, честито за поредната титла на Карлос – трета световна титла в трета различна категория при мъжете!
- Да, благодаря от сърце.
Този път обаче някак нещата не бяха толкова сигурни. Какво беше чувството у вас след първото движение, в което мегазвездата ни зае четвъртото място?
- Ами аз никога не съм се съмнявала, че той ще направи всичко необходимо. Той самият е казвал много пъти в интервюта и преди това, и по време на престоя в Норвегия, че колкото му трябва, толкова ще тласне. Аз, познавайки неговия характер, просто бях сигурна, дори иранецът да беше си вдигнал тежестите, Карлос щеше да вдигне много повече и да ги тласне. Аз бях уверена в това. Изобщо не съм загубила вяра, нямах никакво съмнение, че абсолютно той ще бъде световен шампион с рекорд. Защото и това трябва да се отбележи, че в стил "Карлос Насар“ си направи рекорда.
Той даже, да ви поправя, сътвори два рекорда: единият е световен - в изтласкването, а другият е европейски - в двубоя.
- Да.
Иначе хората, които следим този спорт, не трепнахме, защото знаем на какво е способен, в изтласкването особено.
- Така е.
Къде гледахте състезанието и с кого?
- Вкъщи. Винаги когато не съм на самото състезание, предпочитам да сме само семейно, да няма странични фактори, които да ни разсейват. Просто всяко състезание е все по-разпалващо. И това беше много, много, много впечатляващо състезание с конкуренция. Карлос, между другото, обича конкуренцията, като че ли не му е хубаво така лесно да побеждава, обича да има битка, да има съревнование. Такъв му е характерът.
Имате ли някакви ритуали преди да седнете да го гледате или нещо интересно около негово състезание, когато сядате да гледате?
- Не, ритуали нямаме. Чакаме с нетърпение. Аз по принцип през деня си намирам всякаква работа, разсейвам се и с нетърпение чакаме момента да дойде и да седнем.
Броите, часовете и минутите, нали?
- Броим секундите, да.
Това ли беше най-тежкото състезание на сина ви, което сте гледали до момента?
- Ами за мен всяко едно състезание е вълнуващо. Дори държавните, дори купите на Милен Добрев. Просто аз си изживявам тия неща. Знам за него колко е важно да победи и той самият за мен е важно той да е удовлетворен, както каза. Защото той казва, дава обещания и просто ги изпълнява като един истински мъж. И така. Аз знам, че всеки един пропуснат опит би го разочаровал и всяка победа би го удовлетворила.
А като майка, коя титла до момента изстрадахте с него най-много? Коя титла от всички?
- За мен най-скъпият медал, то нямаше титла тогава, за мен лично най-скъпият медал беше в Колумбия на изтласкването, когато тогава хвана нула на изхвърлянето по обясними причини, те бяха много факторите. И когато направи рекорд и взе златния медал, за мен това е най-изстраданият медал, най-скъпата платена цена.
Това е когато разбира, че треньорът му е починал?
- Когато почина треньорът му, една седмица след това. Той беше и на самото погребение и нямаше изобщо време дори да си позволи да страда. За мен това беше най-тежкият му период и най-скъпият медал, най-ценният.
Чухте ли с него вече и какво ви каза той след форума във Фьорде?
- След всяко състезание сферата на влияние се увеличава, феновете. Оставям го наистина и го споделям с целия български народ, не само българи, те го обожават вече от целия свят и му симпатизират. И изчаквам когато той има свободно време, а той почти вече няма такова, той да ми се обади. Преди състезанието се чухме, писахме си даже минути преди това, но чакам той да се освободи и да ми се обади.
Какво си казахте преди състезанието?
- Аз бях сигурна, че той ще вземе титлата, каквото и да му коства. Преди това искахме да гледаме самото състезание, защото знаехме, че ще е много оспорвано и че ще има битка, че ще има гонене, и просто чакахме да се развие. Нямах съмнения, особено след първия опит на изхвърлянето аз бях спокойна.
На 21 години Карлос изравни легенди на българските и световни щанги, като Атанас Киров, Антон Коджабашев, Асен Златев, Благой Благоев, Александър Върбанов, Михаил Петров, Севдалин Маринов, Нено Терзийски, Николай Пешалов, Йото Йотов и Златан Ванев. Той е в тази великолепна 12-торка на нашите тежкоатлети, които имат поне 3 световни титли. Докъде може да стигне според вас?
- Аз много харесвам фразата: Само небето е лимит. И така мисля, че ще продължи. Той самият не си слага лимит и иска да расте. Това е. Той иска да се развива, той не иска да остане в зона на комфорт, където виждаме всички, че той увеличава. Екипът му иска да расте, иска да се изгражда, иска да надгражда. Просто само небето е лимит.
Янко Русев има 5 световни титли, като е на върха на българските щанги по отношение на световни първенства. А Карлос гони рекордите навсякъде, дори коментира, че иска да стане първият щангист с 4 олимпийски титли. Има ли шанс поред вас да стигне до това нечувано до момента постижение?
- Ами да, има, и то огромен шанс. Господ здраве да му дава, желанието му се разпалва. Неистина, този копнеж, този устрем, който има, хъс, мотивация. Изобщо, аз не виждам да угасва или да спира в даден момент. Той расте постоянно. Огънят като че ли се разпалва още повече и има още повече жажда. Наистина, още като се върна от Олимпиадата, той каза, че иска да стане легенда. А за да станеш легенда, има да вървиш още много дълъг път.
Как го изпратихте за Норвегия и имаше ли оплаквания той преди форума?
- Беше в много добра форма. Всички бяхме спокойни, всичко беше наред. Аз не успях да отида на летището, полетът беше много рано и точно тогава бяха паднали валежи, снегове, бяха затворили пътища. Но се чухме, писахме си и имаше хора от семейството, които го изпратиха с пожелания за успех и да се върне с титла.
И той го направи.
- И той го направи, да.
За финал имате ли още нещо какво да добавите, ако не, пожелайте нещо на нашите слушатели.
- Искам да кажа, че той наистина преподава, както се изразиха и журналисти. Но той не само преподава самия спорт в движенията, в начина, по който го прави, а той събужда духа на българина. Това, че ние, българите, сме силен народ, че ние, българите, можем, че ние, българите, сме непобедими и като че ли обединява нацията ни. И не само той, видяхме и волейболистите – толкова златни деца. Аз няма да ги изброявам, защото ще пропусна някой, но новото поколение, което идва наистина, като че ли се възражда, възкръсва българският дух. И посланието неговото от това състезание е точно това – никога не се предавай. И вярата, просто ние наистина сме един народ с голяма вяра и просто трябва да се обърнем към нашите ценности, към нашата история и просто да си припомним кои сме ние. Това е.
Благодаря ви много, г-жо Иванова, за това интервю.
- И аз ви благодаря.
Пожелаваме много здраве на вас, на цялото семейство и на Карлос и го чакаме на живо в Радио "Фокус“.
- Благодаря, беше удоволствие за мен.
