След седмици на масови протести, президентът на Мадагаскар Андри Раджолеина напусна страната, ставайки най-новият световен лидер, принуден да се оттегли на фона на вълна от протести, водени от поколението Z, обхващаща няколко континента, съобщава Reuters. Президентът напуснал страната с френски военен самолет, отбелязвайки третия случай на падане на правителство, след младежките въстания в Непал и Бангладеш.
Лидерът на опозицията в парламента на Мадагаскар Ситени Рандрианасолониайко потвърди, че Раджолеина е напуснал страната в неделя, след като части от армията се присъединили към протестиращите. „Обадихме се на служителите на президентството и те потвърдиха, че той е напуснал страната,“ каза той. Настоящото местоположение на Раджолеина остава неизвестно.
На следващия ден Раджолеина се обърна към нацията чрез Facebook, заявявайки, че се е преместил на „безопасно място“ за своята защита. Въпреки че не разкри мястото, той запази предизвикателен тон, казвайки: „Няма да позволя Мадагаскар да бъде унищожен.“ Дипломатически източник посочи, че Раджолеина досега отказва да подаде оставка.
Военни източници съобщават, че президентът е напуснал Мадагаскар с френски военен самолет CASA в неделя. Френската радиостанция RFI отбеляза, че евакуацията е последвала споразумение с френския президент Еманюел Макрон. Макрон, говорейки от Египет след срещата за примирие между Израел и Хамас, заяви, че не може да потвърди ролята на Франция в напускането на Раджолеина, но подчерта, че „конституционният ред трябва да бъде запазен в Мадагаскар.“ Той призна недоволството на младите хора в страната, но предупреди срещу манипулирането им от военните.
Според военния източник, операцията по извеждане е изпълнена бързо. Самолет CASA кацнал на летището в Сейнт Мари, а няколко минути по-късно хеликоптер прехвърлил един пътник, предполага се Раджолеина, на борда на самолета, съобщава Reuters.
Протестите, които предизвикаха напускането на Раджолеина, започнаха на 25 септември, заради масови проблеми с водата и електричеството. Те бързо се превърнаха в по-широко движение, подхранвано от гнева към корупцията, лошото управление и недостатъчните обществени услуги.
Властта на Раджолеина отслабна през уикенда, когато CAPSAT, елитно военно подразделение, което по-рано го подкрепяше по време на преврата през 2009 г.. се присъедини към демонстрантите. Подразделението обяви, че вече няма да стреля по протестиращите и вместо това ще ескортира хиляди хора през столицата Антананариво. По-късно CAPSAT обяви, че поема контрола върху армията и назначава нов главен началник на войската. Раджолеина реагира, предупреждавайки за опит за превземане на властта.
Ситуацията ескалира допълнително в понеделник, когато фракция от жандармерията се отцепи и назначи свой собствен началник на официална церемония, на която присъстваха висши правителствени служители.
Сред бързо разпадащата се политическа обстановка, председателят на Сената, друга мишена на общественото недоволство, бе отстранен от поста си. Жан Андре Ндреманжари бе назначен за временен лидер на Сената. Според конституцията на Мадагаскар, председателят на Сената временно заема президентския пост при вакантност на длъжността до провеждането на нови избори.
Хиляди се събраха отново на централния площад в Антананариво, изисквайки президентът да се оттегли. Един от протестиращите, 22-годишният хотелски работник Адрианаривони Фаномегансо, каза, че месечната му заплата от 300 000 ариари (около 67 долара) едва покрива основните хранителни разходи. „През 16 години президентът и неговото правителство не са направили нищо освен да крадат пари, докато народът остава беден. А младите, поколението Z, страдат най-много,“ заяви той.
Според ООН, поне 22 души са загинали при сблъсъците между протестиращи и силите за сигурност от началото на демонстрациите, съобщава Reuters.
Мадагаскар, с население около 30 милиона и средна възраст под 20 години, е сред най-бедните държави в света. Световната банка отбелязва, че БВП на глава от населението е спаднал с 45% от независимостта през 1960 г. до 2020 г.
Едно от последните решения на Раджолеина преди да напусне страната бе издаването на помилвания за няколко лица, включително двама французи, осъдени за участие в неуспешния преврат през 2021 г. Помилванията, издадени чрез вътрешен президентски документ, се отнасят за Пол Майо Рафанохарана и Франсоа Марк Филип, признати за виновни в заговор срещу държавата.
