Европейските лидери се събраха в Брюксел за ключова среща с украинския президент Володимир Зеленски, за да потвърдят подкрепата на съюза към Киев на фона на несигурността около буксуващата мирна инициатива на американския президент Доналд Тръмп с Русия. Заседанието съвпадна с официалното приемане на 19-ия пакет от санкции на Европейския съюз срещу Москва, което бележи ново ниво на икономически и дипломатически натиск върху Кремъл.
Прочети повече: Провалът на Тръмп: Защо дипломацията с Путин е обречена
Новият пакет включва пълна забрана върху вноса на руски втечнен природен газ (LNG), която ще се осъществи на два етапа. Краткосрочните договори за доставка ще бъдат прекратени в рамките на шест месеца, а всички дългосрочни споразумения ще изтекат на 1 януари 2027 г. Това ускорява с поне една година усилията на ЕС да прекрати зависимостта си от руските изкопаеми горива в сравнение с предишните предложения. Пакетът също така разширява съществуващите ограничения, добавяйки 117 кораба от т.нар. „сенчест флот“ на Москва, основно танкери, с което общият брой на санкционираните плавателни съдове достига 558. Въвеждат се и допълнителни мерки срещу руски дипломати, включително забрани за пътуване и замразяване на активи.
Наред със санкциите, европейските лидери одобриха план за използване на замразените руски активи за финансиране на т.нар. „възстановителен заем“ за Украйна на стойност 140 милиарда евро. Схемата предвижда приходите от лихвите върху тези средства да бъдат пренасочени за подпомагане на възстановяването и отбраната на Киев. Зеленски настоя за бързо прилагане на механизма и призова средствата да бъдат предоставени преди края на годината, като украинското правителство получи свобода да определя как ще бъдат изразходвани.
Срещата на върха се проведе на фона на по-широки дебати относно стратегическата посока на Европа, включително климатичните и индустриалните цели на Съюза. Лидерите са изправени пред нарастващ натиск да намерят баланс между амбициозните цели за намаляване на въглеродните емисии и опасенията за спадаща конкурентоспособност и растящи разходи за ключови индустрии като автомобилостроенето. Все повече правителства с консервативна ориентация настояват за облекчаване на екологичните регулации, за да се защитят европейските предприятия, което доведе до напрежение преди предстоящата климатична конференция COP30.
Междувременно анализатори отбелязаха, че последните провокации на Русия, включително нарушения на въздушното пространство близо до границите на ЕС, целят да тестват степента на западното единство. Гарет Мартин, съдиректор на Центъра за трансатлантическа политика към Американския университет във Вашингтон, коментира, че поведението на Москва е „опит да се види доколко европейците ще останат единни“ на фона на видимото напрежение между Вашингтон и Брюксел.
В същото време украинският посланик в Съединените щати Олга Стефанишина приветства решението на президента Тръмп да наложи санкции срещу двете най-големи руски петролни компании. Тя определи този ход като доказателство, че „мирът може да бъде постигнат само чрез сила“, и призова международната общност да продължи да оказва максимален натиск върху Москва.
