Пречат ли маточните миоми на зачеването и бременността?

Маточните фиброми са доброкачествени тумори, които се развиват в матката по време на детеродната възраст на жената. Тези образувания засягат от 20 до 80 на сто от жените до 50-годишна възраст, като 30 процента от тях на възраст между 24 и 44 години изпитват симптоми.

Фибромите могат да повлияят на плодовитостта и шансовете за забременяване, в зависимост от размера и местоположението си в матката. При някои жени те остават малки и не причиняват проблеми, докато при други могат да затруднят зачеването или да доведат до усложнения по време на бременност.

Повечето жени с фиброми не изпитват проблеми при опитите си да заченат. Образуванията могат да останат малки или да растат в области, които не засягат репродуктивната система. Възможно е забременяване по естествен път дори при наличие на фиброми.

Фибромите обаче могат да попречат на срещата между сперматозоидите и яйцеклетките или на имплантирането на ембриона. Някои от тях променят формата на шийката на матката и влияят на броя на сперматозоидите, които могат да достигнат до матката. Други блокират фалопиевите тръби, което прави имплантацията трудна или невъзможна.

Субмукозните фиброми, които се развиват и стърчат в маточната кухина, увеличават риска от безплодие или спонтанен аборт. Големите фиброми променят формата на матката и намаляват броя на местата, където ембрионът може успешно да се имплантира.

Въпреки че повечето жени с фиброми имат нормална бременност, около 10 до 30 процента от тях развиват усложнения. През първия триместър често срещаните проблеми включват болка, кървене и повишен риск от спонтанен аборт.

Жените с фиброми са с по-висок риск от спонтанен аборт по време на бременността - 14 процента в сравнение със 7,6 процента при жените без фиброми, според специализираното медицинско списание Medinfo.bg. Колкото по-голям или по-обширен е фибромът, толкова по-висок е рискът.

През втория и третия триместър маточните фиброми могат да причинят болка, преждевременно раждане и отлепване на плацентата. Болката е най-честият симптом, особено при фиброми над 5 сантиметра.

Някои фиброми могат да започнат да дегенерират и умират поради особеностите на кръвоснабдяването, което води до силна коремна болка. В редки случаи това може да доведе до спонтанен аборт.

Жените с фиброми са по-склонни към преждевременно раждане, което означава, че бебето се ражда преди 37-мата гестационна седмица. Вероятността за оперативно раждане е шест пъти по-висока при фиброми, тъй като те пречат на маточните контракции и могат да блокират родовия канал.

Неправилното предлежание, големите миоми, множествените миоми и субмукозните фиброми се считат за предразполагащи фактори за цезарово сечение. Следродилните кръвоизливи са значително по-вероятни при жени с миома - 2,5 процента в сравнение с 1,4 процента при контролните субекти.

Учени от клиниката на Харвард са установили, че 79 процента от фибромите, присъстващи преди бременността, са намалели по размер след раждането. Повечето от тях - между 60 и 78 процента, не променят размера си по време на бременността.

Увеличаване на размера на фибромите се наблюдава при 22 до 32 процента в първия триместър, особено през първите 10 седмици. Във втория и третия триместър това се случва изключително рядко.

Съществуват различни възможности за лечение на фиброми преди бременността. Миомектомията е хирургична процедура за отстраняване на фибромите, която се препоръчва при особено големи образувания. Тази операция рядко се извършва по време на бременност, тъй като може да доведе до допълнителни усложнения.

Хормоналната терапия включва различни форми на контрол на раждаемостта - импланти, хапчета или инжекции с гонадотропин-освобождаващ хормон. Специалистите препоръчват хормонални вътрематочни спирали за фиброми, тъй като дават най-малко странични ефекти.

Жените могат да намалят риска от развитие на миома по време на бременност, като поддържат здравословна диета и минимизират времето в замърсена среда. Изкуствено подсладените, преработени и консервирани хранителни продукти могат да увеличат шансовете за развитие на миома.

При наличие на симптоми или притеснения за фиброми, жените трябва да се консултират с гинеколог за навременна диагностика и подходящо лечение.