Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в четвъртък, че Вашингтон и Пекин са постигнали историческо едногодишно търговско споразумение, което представлява значителна стъпка към облекчаване на икономическото напрежение между двете най-големи икономики в света. Сделката, финализирана след срещата му с китайския президент Си Дзинпин на форума на АТИС в Пусан, Южна Корея, предвижда намаляване на американските мита върху китайски внос от 57 на 47 процента.
„Имаме сделка“, заяви Тръмп пред репортери на борда на „Еър Форс Уан“ след разговорите, като определи споразумението като едногодишно, но с перспектива да продължи много по-дълго. Той уточни, че намалението от 10 процента е постигнато благодарение на ангажимента на Китай да предприеме „решителни действия“ срещу нелегалната търговия с фентанил – въпрос, който отдавна тревожи САЩ. „Беше 57, сега е 47. Намалихме го заради фентанила, защото вярвам, че те наистина действат сериозно“, каза Тръмп, като допълни, че вече има признаци за напредък по темата.
Президентът също потвърди, че дългогодишният спор за редките земни елементи е приключил. „Всичко, свързано с редките елементи, е решено – и това е в полза на света“, заяви той, подчертавайки, че споразумението премахва голяма пречка в световната търговия. По думите му, „това беше бариера, която вече я няма“, и добави, че темата за редките елементи повече няма да бъде повод за напрежение. Тези минерали са жизненоважни за производството на високотехнологични продукти и отбранителни системи, а напрежението между Вашингтон и Пекин се засили, след като Китай въведе ограничения върху износа им по-рано този месец в отговор на разширените американски санкции в технологичния сектор.
Търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър потвърди, че двамата лидери са постигнали разбирателство, според което Китай няма да прилага планираните ограничения за износ на редки земни елементи. Въпреки това остава неясно дали Пекин ще премахне напълно вече действащите ограничения. Пробивът бе постигнат след седмици на напрегнати преговори, които разтърсиха световните пазари и породиха опасения за стабилността на глобалните вериги за доставки.
Съобщението за споразумението дойде в края на едноседмично дипломатическо турне в Азия, което Белият дом определи като „забележително“, отбелязвайки значителни икономически и дипломатически постижения. По време на обиколката Тръмп осигури инвестиции за милиарди долари, подписа множество търговски и минни споразумения и присъства на подписването на мирна декларация между Тайланд и Камбоджа по време на престоя си в Малайзия. В Япония той и министър-председателят Санае Такаичи сключиха сделка за стратегически минерали, която нарекоха начало на „нова златна епоха“ в отношенията между двете страни.
В Южна Корея Тръмп се срещна с президента Лий Дже Мьон, за да финализират отделно търговско споразумение, преди дългоочакваната му среща със Си Дзинпин – основният акцент в неговото азиатско турне. Разговорите в Пусан дадоха възможност на двамата лидери да обсъдят натрупаните месеци на напрежение по въпросите на митата, технологичните ограничения и износа на минерали. Срещата завърши със символично ръкостискане между Тръмп и Си – знак за размразяване на отношенията след продължителен период на икономическа конфронтация.
Около 13:15 ч. местно време „Еър Форс Уан“ излетя от международното летище „Гимхе“, а Тръмп отбеляза постигнатото по време на пътуването. Преди да се качи на борда, той благодари на южнокорейските власти за гостоприемството и похвали резултатите от срещите си в региона. В публикация на Белия дом в социалните мрежи бе обобщено пътуването: „Президентът осигури милиарди нови инвестиции, сложи край на война, подписа редица търговски и минни споразумения, срещна се с президента Си и още. Той никога не спира да работи за Америка.“
Срещата в Пусан, проведена на около 76 километра от основното място на форума на АТИС в Кьонджу, постави точка на седмица на интензивна дипломация, насочена към укрепване на икономическото и стратегическо влияние на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион. Според американски представители турнето е било определящ момент за външната политика на Вашингтон, отразяващ подновените усилия за стабилизиране на световната търговия и засилване на американското лидерство в бързо променящата се геополитическа среда.
