По темата за "Лукойл" и санкциите на САЩ се изисква активна работа от страна на правителство на България по това да се договори продължаване на дерогацията. Това е нещо, което трябва да стане в абсолютно спешен порядък и с приоритет. С размяна на писма няма да е достатъчно да се получи каквото и да било удължаване на дерогацията.
Това заяви главният изпълнителен директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов в предаването "Неделя 150" на БНР.
Той разкритикува остро проектобюджета на страната за 2026 г.
Вместо да подобряваме средата и да се погрижим за добруването на компаниите, тяхното развитие, този бюджет ще бъде много голям удар върху бизнеса и няма да доведе до изсветляване на сивата икономика, подчерта Иван Михайлов.
Главният изпълнителен директор на Американската търговска камара в България допълни, че е дълбоко скептичен, че планираното повишаване на данъците и специално на данък дивидент ще доведе до по-добра събираемост. Със сигурност няма здравомислещ, който да смята, че това ще доведе до по-добър ефект върху събираемостта и съответно фиска на държавата, добави той.
Михайлов посочи, че аргументите за данък дивидент от страна на правителството не са за пренебрегване, но отчете липсата на диалог с бизнеса и плавността на процесите, за да може той да е подготвен за стъпките, които следват занапред.
Държавата трябва да има отговорен подход по отношение на бюджета за това как всички промени, които са планирани, ще се отразят на бизнес климата в контекста и на влизането на страната в еврозоната, изтъкна Михайлов.
Главният изпълнителен директор на Американската търговска камара в България е категоричен, че бизнесът трябва да бъде чут, защото винаги говори аргументирано и трябва да се намерят начини, така че Бюджет 2026 г. да не бъде сериозен удар към бизнеса, а да бъде този, който помага по-лесно да се навлезе в еврозоната.
Той заяви, че Камарата подкрепя позицията на работодателските организации по проектобюджета на държавата за догодина и допълни, че се очаква и двустранните камари да изразят своето виждане по този въпрос.
По темата за продължаването на компенсациите за бизнеса за скъпия ток Михайлов изтъкна, че евтиният ток е осигурил продължаване на дейността на компаниите, запазването на работните места и "някакво благоденствие и сигурност за гражданите". Не можем да кажем, че е било подаяние. В България цената на тока е една от най-високите, ако погледнем на дневна база, коментира още той.
Евтиният ток за бизнеса, подкрепата на държавата, осигури запазване на работните места и благоденствие за гражданите. В никакъв случай не можем да кажем, че е подаяние, изтъкна Иван Михайлов, изпълнителен директор на Американска търговска камара в България.
"В България цената е една от най-високите в Европа и миксът дава висока цена и това се отразява на себестойността на услугите и стоките, които се произвеждат. Не бива да се говори така, правителството е имало решение да подкрепи бизнеса, но не е правилният начин, по който трябва да се комуникира този жест", коментира той в предаването "Неделя 150".
И е категоричен: "Бизнесът върна жеста с платените данъци и дейността, която е запазил".
Михайлов коментира и посланията, отправени към бизнеса на завършилата дългосрочна визионерска конференция за бизнес климата в България до 2050 година.
"Американската търговска камара е направила доста за бизнес климата в България, да стане по-добър и да дадем перспектива за следващите 15 - 20 години поне до 2050 г.", напомни той, въпреки че "времената са различни и бизнесът скъси дистанцията, колко напред да се гледа – една, две години."
Според Михайлов все още сме в преходен период и големият въпрос е, колко дълго ще продължи?
За отказа на работодателските организации да влязат на заседание на Тристранката той коментира:
"Гласът на бизнеса не е възможно да бъде пренебрегнат, ако не се чуват проблемите, които той поставя на масата, би било пагубно . БВП е резултатът на всекидневната работа на компаниите, които оперират в тази държава. Ние подкрепяме позицията на работодателските организации и ние ще изразим позиция. Защото целта не е бизнесът да е опозиция на правителството, което да управлява дефицита, не е моментът сега да се тръгва срещу бизнеса."
Михайлов посочи, че много български компании са част от вериги на доставки и експортната дейност ще бъде засегната.
"Вместо да подобрим средата, този бюджет ще бъде голям удар върху бизнеса. И посланията - как ще се изсветлява сивата икономика, съм убеден, че ще има обратен ефект", прогнозира той.
Представителят на Американска търговска камара в България посочи, че България става все по-скъпо място за правене на бизнес и "да отчетем този фактор, ще запазим ли конкурентоспособността си, да привличаме компании и тези, които се развиват".
Той предупреди, че много чужди компании, напуснали България отиват в Северна Африка.
"Ние не искаме да сме държавата не евтината работна ръка, но готови ли сме да минем на второ - високороботизирани производства и какво правим с тези групи хора, които остават без работа, защото те не са квалифицирани и не са готови за тези високи нива на процесите".
"Смятам, че разбираме целта на правителството ясно да се управлява дефицита, но има механизми, които да дадат на бизнеса и да се намерят начини, бюджетът да не бъде сериозен удар на бизнеса, но да помага по-лесно да се влезе в еврозоната", препоръча Михайлов.
Относно няколкосекундното заседание на комисията по енергетика на НС в петък, според твърденията е продължило между 29 и 36 секунди, той коментира:
"Не е нещо, което сега е взето като решение. Чували сме тази хипотеза, ако не се намери купувач. В Германия и други европейски страни го направиха с особен управител. Нека да сме наясно, че навсякъде този механизъм е сработил. Ако не направим стъпки никакви, остава този вариант, а той е краткосрочен. До 21 ноември няма да даде ефект, защото управителят не може да влезе и поеме управлението толкова бързо. З мен е рисковано и това трябва да се съгласува с партньорите. Особеният управител съгласуван ли е със собственика и със САЩ."
Михайлов добави и въпросът, "можем ли да си позволим покупката, другото е национализация, което поставя въпроса в какви времена се намираме, и това европейска практика ли е, нали следваме европейски ценности".
По темата за "Лукойл" и санкциите на САЩ Михайлов посочи, че се изисква активна работа от страна на правителство на България по това да се договори продължаване на дерогацията. Това е нещо, което трябва да стане в абсолютно спешен порядък и с приоритет, заяви Михайлов.
С размяна на писма няма да е достатъчно да се получи, каквото и да било удължаване на дерогацията, коментира още той.
По отношение на последните нормативни промени, свързани с фигурата на особения управител, Михайлов посочи, че не навсякъде тази този механизъм е сработил и е запазил дейността на предприятията, които са били управлявани по този начин. Ако не направим никакви стъпки, да, съвсем резонно ще остане само този вариант, но той е краткосрочен, а и трябва също да се съгласува с двете страни, коментира Михайлов. По думите му чисто технически е възможно това да се случи, но какво е мнението на собственика и това дали решава проблема с дерогацията трябва да кажат САЩ и "Лукойл".
В отговор на въпрос дали може Българският енергиен холдинг (БЕХ) да придобие рафинерията и добър вариант ли е това, Михайлов отбеляза, че въпросът е дали можем да си го позволим, като изтъкна, че покупката означава взимане на кредити. Същевременно той каза, че БЕХ е възможно да бъде собственик и на това предприятие, но изтъка въпроса с това каква би била увереността на клиентите на "Лукойл" да продължат да ползват продуктите на рафинерията. Защото притеснението е, че - да, дейността ще продължи, собствеността ще се смени, но без съгласието и без отпадане на санкциите, никой не би потребявал тези продукти, защото се притеснява, че той ще стане обект на санкции, каза Михайлов.
По темата със санкциите "Магнитски" Михайлов изтъкна, че това са решения, които се взимат от страната, която е санкционирала когото и да е. В случая става въпрос за Великобритания и Съединените щати и там органът, който санкционира, с него трябва да се работи, допълни той.
