През последните години киберпрестъпността в Европа е нараснала с близо 40%, сочат данни от различни изследвания.
"Киберпрестъпността не атакува системи. Киберпрестъпността атакува хората. Човешкият индивид, като основно движещо звено за съществуването на света, остава основна мишена", заяви експертът по киберсигурност проф. д.н. Илин Савов.
Според него динамиката в дигиталната среда изисква нестандартно мислене и действия, които да изпреварват престъпните модели.
Уязвимостта на човека пред технологиите
"Технологиите са важни, съществуват, налични са в нашата държава, но хората са уязвими заради тяхната дигитална неграмотност, липсата на дигитална осведоменост и стратегическа държавна политика за изграждане на защита на населението в дигитална среда", смята експертът.
По негови думи не съществува 100% киберсигурност – има само 100% отговорност.
"Вие може да сте IT специалист на най-високо ниво, с над 50 квалификации, но в момента, в който получите SMS от ваш близък познат, натискате върху един линк. Това може да отвори огромна порта от вашата комуникация в телефона към комуникацията във фирмата ви, администрацията или конкретно министерство. Нещата са наистина плашещи", каза проф. Савов пред Bulgaria ON AIR.
Киберобученията като превенция
Въпреки че дигитализацията напредва с бързи темпове – включително и тенденцията личните карти и банковите данни да се съхраняват в телефоните – Савов призовава за предпазлив оптимизъм.
"Ако ние извършваме ежегодни, а не кампанийни киберообучения – не как технически да се ограмотяваме, а как да сме осведомени за най-новите рискове и превантивно да взимаме мерки, ще можем да оперираме спокойно, да бъдем атакувани спокойно и да посрещаме кибератаките с усмивка", обясни още киберекспертът.
Рисковете от изкуствения интелект и ролята на човека
Той отбеляза, че държавата полага усилия да ограмотява младите хора, но наблюдава сериозни дефицити в обучението, особено по темата за изкуствения интелект (АI).
Фишинг измами от името на НЗОК стигнаха до ГДБОП
"Искам да предупредя държавата, че децата не се обучават какви са рисковете от използването на изкуствения интелект. Забелязвам усилено използване на изкуствения интелект от страна на децата и задаването на доста неприятни въпроси. Това води до изкривяване, заместване на мисълта и създаване на алтернативни модели на поведение, които не кореспондират с нормалното мислене и начин на живот", алармира проф. Савов.
"Изкуственият интелект преминава в нова фаза. Това е фаза, в която ние няма да можем да го контролираме в определени моменти", предупреди експертът.
В заключение той подчерта, че технологичните защити като 3D пароли, лицево разпознаване и SMS кодове не са достатъчни.
Най-силното оръжие остава човешкият фактор – критичното мислене, осъзнаването на рисковете и способността да не се действа автоматично.
