В днешния международен пейзаж, белязан от все по-голяма несигурност и преконфигуриране на баланса на силите, военните бази отново се превърнаха в централна тема на геополитическия дебат.
Напрежението между големите сили, разпространението на регионални конфликти и възходът на хибридните заплахи накараха много държави да засилят присъствието си отвъд границите си, на стратегически места. Това, което само преди десетилетие се смяташе за остатък от Студената война, сега отново се разглежда като ключов инструмент за осигуряване на възпиране, сигурност на търговските пътища и стратегическо влияние във все по-конфликтни региони.
Руската инвазия в Украйна, нарастващото съперничество между Съединените щати и Китай в Индо-Тихоокеанския регион, топящият се арктически лед и експанзията на Иран в Близкия изток разпалиха отново тихата надпревара за контрол над военни и логистични анклави по целия свят. От Персийския залив до Южнокитайско море, през Африка и Източна Европа, глобалната карта на военните бази отразява приоритетите на всяка сила и нейния капацитет да проектира сила в отдалечени територии.
Съединените щати водят класацията на страните с най-голямо военно присъствие в чужбина. Смята се, че те имат общо 750 съоръжения, разпределени в около 80 държави по света, въпреки че цифрата може да е по-висока, тъй като Пентагонът избягва да споделя данните. По информация на Ал-Джазира страната с най-активни американски бази в момента е Япония със 120, следвана от Германия със 119 и Южна Корея със 73.
На второ място е Обединеното кралство. Британските острови имат приблизително 145 военни бази, разпръснати в 42 държави, според доклад от 2020 г. Тези цифри включват 60, управлявани директно от въоръжените сили на страната, и други 85, управлявани от съюзниците ѝ, където Лондон поддържа значително присъствие. 17 от тези съоръжения са в Кипър, 15 в Саудитска Арабия и 16 в Оман.
Третото място е за Русия. Въпреки че е трудно да се получат официални данни, се смята, че през 2018 г. Русия е притежавала поне 21 военни обекта в чужбина. Сред тях са военноморските и въздушните бази в Тартус и Хмеймим в Сирия; падането на диктатора Башар Асад обаче направи несигурно продължаването на дейността им. По подобен начин Русия има обекти и в Грузия, Молдова и Кримския полуостров, който незаконно анексира през 2014 г.
