Това е възможния бюджет, дебат за заплатите ще има, но догодина.
Това заяви финансовият министър Теменужка Петкова след като след почти три часа дебат с 13 гласа на управляващото мнозинство на ГЕРБ, БСП и ИТН, ресорната комисия прие план-сметката на държавата за догодина. Опозицията гласува против.
Петкова обвини бившия финансов министър Асен Василев за това, че разходите растат с 600 млн. лв. годишно. И преповтори обещанието на премиера Росен Желязков, че ще започне дебат по отвързването на заплатите в някои сектори със средната работна заплата, но от догодина.
На заседанието на комисията присъства и подуправителят на БНБ Петър Чобанов. На поканата се отзоваха също синдикатите и работодателите, след като в Тристранния съвет проектът не получи подкрепа.
"Тази политика по доходите не е проинфлационна, а стимулира растежа", бе позицията на КНСБ, представена от вицепрезидента на синдиката Любослав Костов.
"Това, което взриви нашите прагове на търпимост, е реализираната промяна на данъчно-осигурителния модел", бе общата критика на работодателите, изразена от председателя на АИКБ Румен Радев.
„Ако растат цените на петрола всички стоки и услуги ще поскъпват, а реалния доход ще намалява", предупреди Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа".
Общините пък поискаха още една година да използват отчисленията по Закона за управление на отпадъците без да ги внасят в Регионалните инспекции по водите, заяви Силвия Георгиева, изпълнителен директор на сдружението.
Работодателите предупредиха, че увеличаването на осигуповките, на данък дивидент ще увеличи сивата икономика и няма да вкара в хазнатаа планираните от това приходи.
Освен по несъразмерните разходи и данъчните промени, работодателите изразиха резерви по залаганите приходи от софтуера по продажбите, както и разширяването на списъка на стоките с висок фискален риск. Те призоваха бюджетът да бъде ревизиран между двете четения.
В отговор подуправителят на БНБ Петър Чобанов пък предупреди, че бюджетът е на ръба с дефицита. „Съветът, който даваме винаги, е да не сме отвъд този ръб, а напротив - да положим някакви усилия за повишаване на ефективността, които да резултират в това да имаме по-нисък дефицит, който да отговаря и на икономическото развитие", препоръча Чобанов.
Той заяви също, че е очаквал да чуе и от синдикатите и от работодателите как ще се използва влизането в еврозоната, като припомни, че увеличаването на кредитния ни рейтинг, което е закономерно след влизане в еврозоната може и трябва да бъде използвано за повишението на инвестициите в страната ни.
Позицията си изразиха и парламентарнопредставевните партии.
„Ще подкрепим Бюджет 2026. За разлика от всички останали, го харесваме. Смятаме го за добър бюджет. Не е единствено възможният, защото нищо в нашата сфера не е единствено възможното", заяви Йордан Цонев от ДПС – НОВО НАЧАЛО.
„Искаме да изградим силна държава, а такава се строи върху основата на силна администрация и институции", посочи той.
„Доходите в публичната сфера трябва да растат, тъй като в тази група попадат учители, лекари, полицаи, както и хора, които работят във въоръжените сили "в много тежка геополитическа обстановка. Трябва да отчитаме желанието за ръст на доходите на всички съсловия. Не бихме подкрепили бюджет, в който има редукция на тези доходи", отсече Цонев.
„България се е превърнала в данъчен рай на пъпа на Европа", цитира той заяви германски икономисти и припомни, че политиката на ЕС е насочена към уеднаквяване на данъците в него.
В дебата се включиха и представители на ПП-ДБ, които бяха на друго мнение.
"Първо обещахте да не увеличавате данъците и го направихте, това е ужасен сигнал към бизнеса", заяви Мартин Димитров от ПП-ДБ.
„Управляващите, несъобразявайки се с мнението на работодателите, приеха най-пагубния бюджет в новата история на България", каза след заседанието биившият финансов министър Асен Василев.
По време на обсъжданията между него и министър Теменужка Петкова прехвърчаха искри.
„Това е най-голямото увеличение на данъци от 1996 г. насам, от времето на Жан Виденов; бюджет, който увеличава разходите драматично, без това да са минималните работни заплати, пенсиите или разходите за отбрана. Тези три разхода са една четвърт от увеличението на разходите, другите три четвърти отиват в касички и в увеличение на разходите за „бухалки", категоричен бе Василев.
Ето какво всъщност е записано в първия бюджет в евро?
Той е с рекордни приходи и разходи и с дефицит от 3%, т.е. по правилата. Държавата планира да събере 51,4 милиарда евро, а да похарчи почти 55,1 милиарда евро. Разликата е 3,2 млрд. евро, което означава, че ще бъде спазен дефицит от 3%.
През бюджета ще бъдат разпределени 45,8% от БВП., което е нарушение на фискалното правило държавните разходи да са до 40% от брутния вътрешен продукт.
Сметките за държавните финанси са направени при ръст на икономиката от 2,7% и средногодишна инфлация 3,5%.
В приходната част ще се разчита основно на данъчни приходи, като трябва да се съберат 28, 4 млрд. евро. Най-много се очаква от ДДС- около 14 млрд. евро, следван от данъците на физическите лица с 4 млрд. евро. Разходите за издръжка на чиновници и бюджетни служители остават високи – 7,3 млрд. евро.
Минималната заплата от догодина става 620 евро. Дългът ще достигне 37,6 млрд. евро или 31,3% от БВП през 2026 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен на 2,4 милиарда евро. За капиталовата програма да спердиведи 980 млн. евро.
Промени в закона за местните данъци и такси дават поредната отсрочка на общини, които не са готови да събират такса смет по новата еметодика. Ако до 31 януари 2026 г. общинските съвети не са одобрили плансметката за 2026 г. и/или не са приели съотвените актовете, таксата за битови отпадъци за 2026 г. да се определя по реда, по който е определена за 2025 г.
Предвижда се до края на 2028 година общините да предоставят информация за готовността си.
Увеличава се данъка за хазарта с аргумент - генериране на допълнителни приходи в държавния бюджет и осигуряване по този начин на допълнителни средства за социални и икономически разходи.
Увеличава се осиурителната вноска - за 2026 г. с 2% и през 2027 гг. с още един процент. Данък „дивидент" се удвоява - от 5% на 10%.
