Европейската комисия представи икономическите си приоритети за 2026 г. и оцени проектобюджетните планове на държавите от ЕС. Особено внимание е отделено на България, която попада сред страните, изложени на риск от несъответствие с фискалните правила на ЕС и сред тези, подложени на по-задълбочен преглед по социалната конвергенция.
Фискални предупреждения
В рамките на оценката на бюджетните планове за 2026 г. България е включена сред трите държави извън еврозоната, които са посочени като изложени на риск от несъответствие. Заедно с нея в тази категория попадат Унгария и Испания. Това означава, че ЕК има опасения, че националната бюджетна политика може да не отговаря напълно на изискванията за устойчивост на държавния дълг и дефицит под 3% от БВП.
Сред държавите от еврозоната 12 са оценени като съвместими с фискалните правила: Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия и Словакия. Три страни — Хърватия, Литва и Словения — са изложени на риск от несъответствие, а Малта и Нидерландия са оценени като изложени на риск от съществено несъответствие.
Сред останалите държави извън еврозоната, освен България, в риск от несъответствие са Унгария и Испания, докато Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Швеция, Полша и Румъния са оценени като съвместими.
Гъвкавост при разходите за отбрана
В контекста на геополитическите рискове ЕС предоставя възможност на държавите да увеличат разходите си за отбрана до 1,5% от БВП без автоматично нарушение на фискалните правила. България е една от 16-те страни, които са активирали тази "клаузa за дерогация", заедно с Белгия, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения.
Социални предупреждения и човешки капитал
България е сред деветте държави, за които през пролетта на 2026 г. ще се проведе по-задълбочен преглед за социална конвергенция. Това включва анализ на ниската производителност, недостига на работна ръка и умения, както и на по-високите нива на бедност и социални затруднения.
ЕК за първи път предлага специална препоръка, посветена на човешкия капитал. Страните членки, включително България, се призовават да инвестират в образование и умения в стратегически сектори като чист енергиен преход, индустриална декарбонизация, здравеопазване, биотехнологии, отбрана и космос. Акцент е поставен върху укрепване на STEM програмите, обръщане на тенденцията на спад в базовите умения и мобилизиране на публични и частни инвестиции в хора.
Контекстът на Европейския семестър
Европейският семестър е ежегоден процес за координиране на икономическите и социалните политики в ЕС. България следва да привежда бюджетната си и социалната политика в съответствие с препоръките на ЕК, като в настоящата оценка е подчертано, че е необходима корекция на фискалната рамка и засилване на социалните мерки за намаляване на риска от дисбаланси спрямо останалите страни членки.
