Хиляди хора се събраха в столицата на Хърватия, Загреб, в неделя за антифашистко шествие, целящо да противодейства на нарастващите крайно десни настроения в страната и опитите за ревизия на историята от Втората световна война. Демонстрантите изразиха загриженост относно все по-видимото присъствие на националистически групи, инциденти срещу етническото сръбско малцинство и използването на пронацистки усташки символи на обществени места.
През последните месеци крайнодесните националисти станаха по-смели. В началото на ноември маскирани мъже прекъснаха сръбско културно събитие в Сплит, изпълнявайки усташкия поздрав - za dom spremni. По-рано, през юли, концерт в Загреб на ултранационалистическия певец Марко Перкович, известен като Томпсън, привлече стотици хиляди. Популярните му песни съдържат усташкия поздрав, а някои от присъстващите показваха символи свързани с крайно десни движения. След концерта двама депутати повториха поздравите в парламента, а кръгла маса през октомври омаловажи жертвите от хърватските концлагери по време на Втората световна война.
Организаторите на неделното шествие заявиха, че фашистите вече не се крият и призоваха за съпротива срещу „насилието, историческата ревизия и заплахите“. Протестиращият Кристиян Кралй, студент по електротехника, подчерта опасността от възраждането на идеологията на усташите. Оригиналният усташки режим, марионетна държава на нацистка Германия, е преследвал и убил стотици хиляди сърби, евреи, роми и антифашистки хървати. Съвременните симпатизанти обаче понякога ги представят като основоположници на нацията.
Шествието премина през центъра на Загреб с голям транспарант „Обединени срещу фашизма“ и скандирания „Ние всички сме антифашисти“ в студения, но слънчев ден. Подобни демонстрации се проведоха и в Риека, Пула и Задар по крайбрежието на Адриатика.
Антифашистките митинги последваха серия от екстремистки инциденти през ноември, насочени срещу сръбски културни събития в Загреб и Сплит, които повишиха страховете от етническо насилие десетилетия след Сръбско-хърватската война (1991–1995 г.). Екстремистки групи също нападат либерални политици, чуждестранни работници и други общности, като често използват усташкия поздрав „За родината - Готови!“ по време на протестите.
На митинга в Задар организаторката Ива Давория съобщи, че млади мъже облечени в черно са прекъснали шествието, хвърляйки фойерверки и червена боя, а властите бавно реагират. Анализатори отбелязват, че преместването на Хърватия надясно започна след като консервативната партия на премиера Андрей Пленкович формира коалиция с крайно дясна партия на изборите миналата година, изключвайки етническата сръбска партия от правителството за първи път от години. Тенденцията се засили с масови събития в чест на крайно десни фигури като Томпсън.
Премиерът Пленкович отрича да пренебрегва нарастването на екстремистките настроения, обвинявайки левите опоненти, че преувеличават заплахата и провокират разделения. Историческият и политически контекст на Хърватия е ключов за разбирането на напрежението: след Втората световна война страната е била част от комунистическа Югославия, която се разпада през 1990-те години, водейки до националистически войни с над 10 000 загинали. Хърватия се присъединява към НАТО през 2009 г. и към Европейския съюз през 2013 г.
