Бих искала да видя повече амбиция в промяната на правилата за допустимата държавна помощ. Тази промяна би помогнала и на регионалните, и местните власти да осъществяват политика за подкрепа на млади специалисти – лекари, инженери, учители, научни работници и творци, като част от политиката за развитие на регионите.
Това заяви Елена Йончева, независим член на Европейския парламент (ЕП), в дебатите в Страсбург по повод първия по рода си европейски план за достъпни жилища. Той беше приет от Европейската комисия във вторник.
Радвам се, че днес обсъждаме тема, която по същество е дълбоко свързана с бъдещето на нашия съюз, със социалната сигурност на нашите общества, каза Елена Йончева. Тя отбеляза, че детайлите в предложенията тепърва ще се уточняват, както и че се очаква и Стратегия за жилищното строителство.
Давам си сметка колко амбициозни са тези инициативи, доколкото предизвикателствата в отделните държави членки са много различни. Целта е обща, но подходите към нея трябва да са достатъчно гъвкави, за да отчитат спецификите, посочи тя.
Еврокомисарят по жилищна политика и енергетика Дан Йоргенсен заяви, че в плана се предвижда разхлабване на правилата за държавна помощ. Мобилизирани са 43 млрд. евро за решаване на жилищната криза, ще се предвидят повече средства от кохезионната политика, както и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и насърчителните банки в държавите членки ще са партньори в специална платформа за финансиране. Той обяви, че подходът няма да предвижда ограничаване на цените на жилищата, а недопускане на спекула на пазара. Обмисля се да се улесни придвижването на строителни работници в рамките на ЕС, а до 2030 г. да се обучат още 3 млн. души, необходими в сектора.
В Европа трябва да се построят 4 млн. нови жилища, посочи евродепутатът Борха Хименес Ларас, докладчик по темата в Комисията за жилищната криза. Той беше ключов говорител на конференцията, посветена на проблема с достъпните жилища, която Елена Йончева организира през октомври в София. Борха Хименес поиска по-голяма правна сигурност за семействата, по-ниски данъци, за да се строи и да се отдава под наем.
Дебатът беше оживен. Представители на Хърватия, Испания, Полша, Италия, Ирландия, Гърция и Франция посочиха проблемите в жилищната политика в съответните държави – краткосрочните наеми, които принуждават дългосрочните наематели да напускат жилища, които обитават от години и повишават цените на наемите.
15% от френските граждани нямат сигурност за своята заетост и не могат да си позволят да си купят жилище. Понякога се налага хората да пътуват с часове до работните си места, споделиха представители от Франция.
В Гърция 40% от доходите на хората са разходи за жилища, стотици хиляди имоти се продават заради задължения, казаха представители на Гърция.
Чуха се призиви за отделяне повече средства за жилищна политика в Многогодишната финансова рамка (бюджета на ЕС) за периода след 2027 г., както за опростяване на процедурите за разрешенията за строеж, а също и въпроси защо ЕИБ не подпомага трансгранични проекти. Някои от ораторите посочиха, че усложнената бюрокрация, прекомерните екологични изисквания и други ограничения, заедно с миграцията са предизвикали проблемите с настаняването.
Евродепутати от Испания и Италия настояха за ограничаване на краткосрочните наеми, а някои дори поискаха по-високо данъчно облагане за това.
Комисар Дан Йоргенсен обяви, че догодина Европейската комисия ще представи законодателно предложение специално за краткосрочните наеми. То няма да предвижда забрана, няма да е регламент, който ще ги ограничи, а „набор от инструменти“, който властите да използват при необходимост.
Съдържанието на публикацията е в отговорността на съответния член на Европейския парламент. ЕП не носи отговорност за използването й.
