Отиде си Георги Йорданов, бивш министър на културата.
Това научи Епицентър.бг от негови близки.
Георги Йорданов е български държавник и общественик, свързал неразривно житейския си път с развитието и възхода на българската култура, с изключителен принос към популяризирането и съхраняването на българските духовни ценности.
Преди година Георги Йорданов получи от президента Радев орден “Стара планина - първа степен” за изключително високи заслуги в областта на науката, българската култура и изкуство.
С името на Георги Йорданов се свързва не само строежа на НДК, но и редица фестивални и културни прояви, с които са израснали поколения творци и публики, и които популяризират българската култура по света. С негово участие Тракийското златно съкровище обиколи света, много оркести, състави и певци бяха "изнесени" навън с личното съдействие на Георги Йорданов - например Мистерията на българските гласове, както и състави за класическа музика.
Той е министър на културата от лятото на 1987 до ноември 1989 г., но преди това от 1982 г. оглавява Комитета за култура (с ранг на министерство). От 1986 г. е начело и на Съвета за духовно развитие – друга структура на властта, която контролира дейците на културата. Преди 80-те години той е от близките на Людмила Живкова, дъщерята на Тодор Живков, която извършва революция в културата.
Георги Йорданов е роден на 29 май 1934 г. в град Твърдица, Новозагорско. През 1956 г. завършва право в Софийския университет.
Първоначално работи като прокурор в Сливен. Там започва и политическата му кариера като секретар на ГК на ДКМС, после завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в ОК на БКП (1960 – 1962), секретар на ГК на БКП (1962 – 1965), секретар на ОК (1965 – 1967), първи секретар на ОК на БКП (1967 – 1971).
През 1966 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 г. става и пълноправен член. Първи секретар на ГК на БКП в София (1971 – 1979).
Член на БКП от 1956 г. Георги Йорданов е заместник-председател на МС от 29 април 1979 до 19 август 1987 г. и от 4 юли до 18 декември 1989 г., председател е на Съвета за духовно развитие при МС (от 1986) в правителството на Георги Атанасов, министър на културата, науката и просветата в правителството на Георги Атанасов от 19 август 1987 до 4 юли 1989 г., кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 1979 до декември 1989 г.
Народен представител е между 1971 и 1990 година.
В периода от 2 февруари 1982 до 19 август 1987 г. е председател на Комитета за култура, като в периода 1982 до март 1986 г. този пост заема с ранг на министър (член на правителството).
Племенник на политика и държавника от БЗНС Николай Иванов (политик) и роднина на политика от БСП Чавдар Георгиев.
След промените от 1989 г., на 1 април 1990 г. е изключен от БКП като един от най-близките на Тодор Живков и други ръководители хора, но по-късно членството му в БСП е възстановено.
През 1992 г. е привлечен като обвиняем по дело номер 3 за подписани от него като заместник-председател на Министерския съвет и министър на културата, науката и просветата решения на Министерския съвет в периода 1982 – 89 г. за отдаване на безвъзмездна помощ на държави от Третия свят и на братски партии като кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП в периода 1982 – 89 г. Тези политически съдебни процеси се оказват фарс и обвиненията са снети, а делото е прекратено през 2000 г. Привлечен е и през 1992 г. за свидетел по делото срещу зетя на Тодор Живков Иван Славков, което е прекратено през 1996 г., а Славков – оправдан.
Награден е два пъти с орден „Георги Димитров“ и веднъж с орден „13 века България“.
Очаквайте подробности
