Бъдни вечер и Коледа са сред най-обичаните и най-очакваните зимни празници, изпълнени с дълбока символика и магия, каза за БТА етнологът д-р Веска Спасова от Регионалния исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ в Кюстендил.
"Всичко, което се прави и изрича на Бъдни вечер, има силата на молитва за здраве, благоденствие и семейно щастие, а централно място заема празничната трапеза", обясни тя.
На масата се подреждат нечетен брой постни ястия – боб, сарми, питка, баници и зелници, като храните варират в зависимост от региона. Задължително присъстват сол, мед, чесън, плодове и дрянова или зелена клонка – символи на защита, здраве, сладък живот и вечност. Обредните хлябове имат особено значение – в Кюстендилско те се наричат бъдняк, вечерник или овчарник като често съдържат паричка и други символи на късмет, здраве и плодородие.
Най-очакваният момент е разчупването на хляба след прекадяване на дома с тамян. Ритуалите и гаданията са свързани с вярата, че чрез хляба, солта и виното човек се докосва до божественото. Трапезата не се прибира през нощта, тъй като се вярва, че душите на починалите близки идват да благословят дома.
В коледната нощ домовете се обхождат от коледари, които носят благопожелания за здраве, плодородие и берекет. Според д-р Спасова зимната обредност е свързана с идеята за новото начало, прехода и надеждата. Празниците съхраняват паметта за миналото, сплотяват семейството и рода и продължават да имат важно място в духовния живот на българина.
