Стотици граждани отдадоха последна почит на бившия министър на културата Георги Йорданов - държавник, мащабна личност, човек на духа.
Георги Йорданов беше от онези личности, които не просто заемат постове, а оставят следа. Следа в културата, в просветата, в духа на България. Той свърза живота си с каузата българската култура да бъде жива, уважавана и защитена. С ум, характер и национална отговорност отстояваше духовните ценности набългарския народ.
Да се поклонят пред паметта на едно от знаковите имена на българската култура с изключителен принос за нейното развитие и разпространение по света в Народния театър „Иван Вазов“ дойдоха президентът Георги Първанов, лидерът на БСП и вицепремиер Атанас Зафиров, много бивши и настоящи политическа лица от левицата, сред които Румен Овчаров, Румен Гечев, Михаил Миков, проф. Георги Близнашки, Иван Таков, много дейци на културата и науката акад. Иван Гранитски, историците проф. Иван Илчев и доц. Наум Кайчев, проф. Захари Захариев, продседателян на СБП Боян Ангелов, диригентът Емил Табаков, виртуозът проф. Атанас Куртев, скулпторът Валентин Старчев, актьорите Искра Радева, Павел Попандов, Хайгашод Агасян, общественикът проф. Стоян Денчев, ректорът на УниБИТ проф. Ирена Петева и много други.
Опашката от желаещи да се сбогуват с Георги Йорданов стигаше чак до фонтаните в градинката пред Народния театър.
Венци бяха изпратили от Националния дворец на културата, от ансамбъл "Филип Кутев", от посолството на Виетнам, от Цоло Вутов, от една от градските организации на БСП в София и др.
Президентът Георги Първанов определи Георги Йорданов като „единица мярка за държавност“, подчертавайки, че през целия си живот той е защитавал българската култура и духовност и е бил почтен родолюбец до последния си ден.
Акад. Иван Гранитски открои огромните заслуги на Георги Йопданов като един от строителие на съвременна България. Георги Йорданов бе родолюбец по вътрешни подтици, които идват с нашепването на родовата памет. Животворното национално чувство е това, което го зареждаше с постоянна енергия, подчерта издателят. Неговата трилогия "Притаени мигове", която включва томовете "Срещи", "Откровения" и "Поврати", открива цялата истина за близката ни история - хора, събития, възходи и падения, онагледени с факти и безспорни доказателства. "Доскоро този ерудиран естет присъстваше на всички по-важни културни събития, уважавайки творците, които го аплодираха и с право го наричаха "Най-добрия министър на културата", отчитайки приноса му през годините", припомни акад. Гранитски.
Той прочете и траурен адрес от президента Румен Радев.
В словото си председателят на БСП Атанас Зафиров подчерта огромната загуба за българсктата култура с кончината на Георги Йорданов. "Днес скърбим за човека, който няма да бъде сред нас, но няма как да скърбим за за неговия живот, посветен изцяло на културното възвисение на България, оставящ след себе си толкова светло деяние, че то винаги ще бъде ориентир за всяко следващо поколение", каза Зафиров.
От името на СБП слово произнесе неговият председател Боян Ангелов. "Не знам друг човек в България, който да бе такъв обединител на българските творци. Той беше живият огън, живият ентусиазъм и знаеше, че България трябва да бъде наистина държава на духа. Възходът на българската култура през 80-те години се дължи до голяма степен на неговите идеи, на продължението на линията за национално въздигане чрез популяризацията на културното наследство и на съвременното изкуство", каза Боян Ангелов и изтъкна: Георги Йорданов беше не само държавник и общественик, но познаваше в детайли културните явления и процеси в Европа и света, съдействаше за откриването на нови музеи в България, за популяризацията зад граница на българската археология, музика, литература и изобразително изкуство".
Стоян Денчев го нарече „един от последните мохикани“, подчертавайки, че Йорданов е умеел да представя българската култура и изкуство по света с достойнство, а като човек е оставал мъдър, човечен и умерен, често напомняйки, че „мярата е най-важна във всичко“.
Проф. Захари Захариев изтъкна, че направеното от Георги Йорданов като министър на културата е без аналог и до днес, и че той е отстоявал културата като сърцето на България, а не като придатък към политиката. По думите му Йорданов ще остане един от архитектите на съвременна България.
Проф. Атанас Куртев го описа като изключително енергична личност и човек на делата, който е мислел в перспектива и е реализирал смели и сложни културни проекти, оставайки същевременно скромен, внимателен и дълбоко културен човек.
Световноизвестният цигулар Веско Ешкенази се прости емоционално с Георги Йорданов, за когото написа: "Георги Йорданов не беше просто министър на културата. Той беше човекът, който стоеше зад създаването на редица големи музикални проекти, поставили България на картата на Европа и света. Един от тях беше Новогодишният музикален фестивал на големия и незабравим маестро Емил Чакъров - мястото, от което аз бях "открит" като изпълнител за международната сцена. Той истински милееше за българската култура и нейното развитие, независимо от факта, че беше министър в един противоречив период от нашата история. Благодаря Ви, г-н Йорданов, за това, че останахте до края Министърът на българската култура. Светла памет", споделя още Веско Ешкенази, който е концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Нидерландия.
Иван Таков подчерта, че наследството на Георги Йорданов ще пребъде десетилетия напред, като припомни неговия принос както към държавността, така и към партийната организация в София. Един от най-важните му завети, по думите на Таков, бил: „Първо мислим за държавата, после за партията“.
Георги Йорданов е човек, ерудит, държавник, посветил живота си на българската култура!
Mинистър на културата, който ще бъде запомнен с делата си! За него културата беше лична мисия и кауза! Той следеше до последния си ден културните процеси у нас и по света във всичики сфери на изкуството! С името на Георги Йорданов се свързва както строежът на НДК и подема на още много културни институти, така и редица фестивални и културни прояви, с които са израснали поколения творци и публики.
Бившият министър на културата Георги Йорданов почина на 22 декември.
Георги Йорданов е роден на 29 май 1934 г. в Твърдица, Сливенско. През 1956 г. завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Трудовата си дейност започва като районен прокурор, заместник-околийски и окръжен прокурор в Сливен. Член е на Българската комунистическа партия (БКП) от 1956 г., откъдето започва и политическата му кариера – завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в Окръжния комитет. В периода 1971-1979 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София.
От 1979 до 1986 г. е заместник-председател на Министерския съвет и избран отново за същата позиция на пленума от 21 март 1986 г. От 1982 г. до 1989 г. Георги Йорданов е председател на Комитета по култура, председател на Съвета за духовно развитие при Министерски съвет от 1986 г. до 1988 г. и министър на културата, науката и просветата от 19 август 1987 г. до 4 юли 1989 г.
Георги Йорданов е народен представител за периода 1971-1990 г. Той е сред основателите на Държавно-обществения фонд „13 века България“.
По повод 75-годишния юбилей на Георги Йорданов е издаден сборникът „Живот на длан“, а за 80-годишнината му е отпечатано второ, допълнено издание на същата книга. В нея са публикувани спомени и отзиви на видни български интелектуалци, хора на културата, на политици, учени, работници и спортисти, които разказват за преживявания и случки, за свои впечатления от българския политик, държавник и приятел.
В началото на тази година Георги Йорданов бе отличен от президента Румен Радев с орден „Стара планина“ (първа степен) за изключително големи заслуги в областта на българската култура и изкуство.
Поклон пред паметта на личността, която служеше на България не с думи, а с дела.
