България се готви да приеме еврото през януари на фона на нови вътрешнополитически сътресения и опасения, че дезинформацията, свързана с Русия, задълбочава недоверието към новата валута. С такава теза британският всекидневник "Гардиън" акцентира влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година. Балканската страна с 6,5 милиона души население и ще стане 21-вата страна, която ще се присъедини към еврозоната на 1 януари. Политиците в Брюксел и София се надяват, че това ще стимулира икономиката на най-бедната страна в ЕС и ще затвърди нейната прозападна траектория. Още: С нова касичка и джобни в евро: Как да обясним на децата промяната на валутата?
Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, заяви, че „благодарение на еврото“ България ще има повече търговия, повече инвестиции и повече „качествени работни места и реални доходи“.
По време на неотдавнашно посещение в София, комисарят по икономиката Валдис Домбровскис заяви, че този ход е ключов във време на войната на Русия с Украйна, нарастващото геополитическо напрежение и глобалната икономическа несигурност, които „подчертават значението на европейското единство“.
„Повечето европейски страни – включително България – са твърде малки, за да оформят сами днешния свят. Те могат да придобият необходимата тежест само чрез пълноценно интегриране в по-широките политически и икономически структури на Европейския съюз“, каза той.
На въпрос за предполагаемото руско влияние върху общественото мнение относно еврото, Домбровскис заяви, че „не е тайна“, че Русия води хибридна война срещу Европа. „Това е провокация, актове на саботаж, нарушаване на европейското въздушно пространство, намеса в политическите процеси в Европейския съюз, както и в други страни, и разпространява дезинформация“, каза той.
"Гардиън" обръща внимание, че въпреки рекламираните ползи от еврото обаче, българите далеч не са единни. Неотдавнашно проучване на Министерството на финансите показа, че докато 51% от гражданите са за присъединяването към единната валута, 45% са против.
Четиригодишната политическа криза, белязана от седем парламентарни избори и широко разпространена корупция, подкопа доверието в правителството и допринесе за поляризирания политически климат. Миналата седмица правителството на бившия премиер Росен Желязков подаде оставка след по-малко от година на поста си, след седмици масови антикорупционни протести в цялата страна.
Въпреки че е малко вероятно политическата драма да попречи на приемането на еврото, мнозина се опасяват, че цените ще скочат по време на прехода, а със средна месечна заплата от около 1100 паунда, това не е нещо, което много българи биха могли да си позволят.
Очаква се общностите в селските райони и възрастните хора да бъдат най-уязвими от инфлацията и най-много да се страхуват от прехода, въпреки че Брюксел заяви, че няма доказателства, които да предполагат, че инфлацията ще се повиши.
До 31 януари българите ще могат да плащат в левове и евро, като след това ще се приемат само плащания в евро.
