Френският десен политик Ерик Сиоти призова за национално отдаване на почит в памет на филмовата легенда Брижит Бардо. Тази идея предизвика възражения от страна на политическите му опоненти вляво, съобщи "Би Би Си".
„Франция има дълг да почете своята Мариана“, заяви Сиоти, визирайки емблемата на френската свобода, чието лице Бардо беше избрана да олицетворява през 60-те години на ХХ век.
Бардо почина в неделя на 91-годишна възраст. Петиция, инициирана от Сиоти след смъртта ѝ, вече е събрала над 23 000 подписа и има подкрепата на някои негови съюзници от крайната десница.
Лидерът на социалистите Оливие Фор обаче подчерта, че националните почести са запазени за „изключителни заслуги към нацията“. Бардо е била емблематична актриса, но също така „е обърнала гръб на републиканските ценности“, аргументира се Фор.
Президентът Еманюел Макрон определи Бардо като „легенда на века“, която е въплъщение на свободния живот, а Сиоти, лидер на дясната партия UDR, призова държавния глава да организира национално прощаване.
Сиоти заяви, че Франция трябва да признае жена, донесла на страната си изключително международно признание и активно помогнала в борбата за свободата на жените и правото на аборт.
Междувременно кметът на Ница Кристиан Естрози обяви, че градът ще кръсти емблематично място в чест на Бардо. Въпреки това тя е обречена да остане противоречива фигура и след смъртта си, както е била и приживе. Фор припомни, че тя е била осъждана пет пъти за подстрекаване към расова омраза.
Бардо е участвала в около 50 филма, след като пробива на големия екран с „И Бог създаде жената“ през 1956 г. През 1973 г. тя напуска киното и посвещава живота си на защитата на животните, като в продължение на десетилетия живее в Сен Тропе на Френската Ривиера, в дома си, наречен Ла Мадраг.
Тя обаче става толкова известна с крайнодесните си симпатии, колкото и с любовта си към животните. Част от изказванията ѝ са били насочени срещу мюсюлманите, а други са обиждали жителите на френския остров Реюнион в Индийския океан.
„Да бъдеш трогнат от съдбата на делфините, а същевременно да си безразличен към смъртта на мигранти в Средиземно море – каква степен на цинизъм е това?“ написа в социалните мрежи депутатката от Зелените Сандрин Русо.
Във Франция съществуват различни форми на национално почитане. Робер Бадентер, който премахна смъртното наказание във Франция, беше удостоен с национално честване под формата на тържествена церемония през 2024 г., както и певецът Шарл Азнавур през 2018 г.
По-вероятен вариант за Бардо би бил публичен поклон, подобен на този за рок звездата Джони Холидей, когато през 2017 г. големи тълпи изпълниха улиците на Париж.
Не всички в левицата са против идеята за национално честване на Бардо. „Защо не? Правили сме го и за други личности, особено за Джони Холидей“, заяви социалистът Филип Брюн пред френско радио. „Ако президентът на републиката реши това, не виждам защо трябва да се противопоставяме", допълни той.
Самата Бардо от десетилетия избягваше публичното внимание, а близката ѝ приятелка Уенди Бушар каза, че тя изобщо не се е интересувала от медали и церемонии. „Вероятно намерението е добро, но не съм сигурна, че тя, която живееше живот на простота и лишения, би искала подобно национално честване“, заяви Бушар пред френска телевизия.
Журналистът Стивън Белъри, който е интервюирал Бардо по-рано тази година, се съгласи, че тя е искала нещо далеч по-просто и интимно. Кинолегендата е поискала да бъде погребана в дома си на Ривиерата – Ла Мадраг, а не в обществено гробище, където се е страхувала, че „тълпа от идиоти може да повреди гробовете на родителите и бабите и дядовците ми“. Въпреки това кметството на Сен Тропе съобщи, че тя ще бъде погребана при частна церемония в общественото гробище, което гледа към Средиземно море, недалеч от дома ѝ.
Фондация „Брижит Бардо“, посветена на защитата на животните, съобщи, че погребението ѝ ще се състои на 7 януари в църквата „Нотр Дам дьо л’Асомпсион“ и ще бъде излъчвано на екрани из целия град.
