Анонимна обмяна на левове в евро няма да има, независимо колко малка е сумата. Това стана ясно по време на днешната инспекция на областния управител на Русе Драгомир Драганов в пощенската станция на село Щръклево. Всеки, който желае да се възползва от безплатната смяна на валута в "Български пощи", трябва задължително да представи лична карта, данните от която се въвеждат в системата.
Бюрокрацията удължава опашкитеИнспекцията на Драганов, извършена съвместно с кмета на Щръклево Цветелина Михайлова, завари опашки от 10-15 души още в ранните часове. Напрежението се покачва допълнително от факта, че процедурата по легитимиране забавя обслужването. Служителите са инструктирани стриктно: нито един лев не може да бъде обменен без валиден документ за самоличност.
Мярката, наложена с цел превенция на прането на пари, засяга пряко възрастното население, което често не носи документи при кратки посещения до центъра на селото. Срещу всяка транзакция се издава поименен касов бон, което на практика "осветява" всички спестявания, преминаващи през държавните пощи.
Капанът на лимититеОсвен задължителната легитимация, жителите на малките населени места се сблъскват и с друг структурен проблем – лимитите за наличност.
До 1000 лева: Обмяната може да стане веднага, ако има наличност в касата.
Между 1000 и 10 000 лева: Жителите на Щръклево не могат да извършат такава операция на място веднага. Необходимо е да подадат заявка и да чакат между 3 и 5 работни дни, или да пътуват до определени станции в Николово, Басарбово или Мартен.
Над 5000 евро (9779 лв.): Изисква се и попълване на декларация за произход на средствата.
Сигурност и предупреждения"Обмяната става само лично, с лична карта и само в станцията", предупреди Драгомир Драганов. Той подчерта, че всякакви предложения за посещение по домовете за "улеснение" са опит за измама. В пощенските клонове вече е инсталирано видеонаблюдение, а полицейското присъствие е засилено по график, за да се гарантира сигурността на пренасяните средства.
Въпреки мерките, служителите в Щръклево отчитат, че масово битовите сметки продължават да се плащат в лева, което показва, че населението все още не е преминало психологическата бариера на новата валута.
