Европейските правителства търсят спешно компромис относно Гренландия, който да позволи на президента на САЩ Доналд Тръмп да представи политическа победа у дома, без да предизвика криза, която би могла да разруши НАТО и по-широката европейска сигурност. Според няколко дипломати и служител на ЕС, цитирани от POLITICO, преобладаващата линия в европейските столици е да се намалят напреженията и да се търси съгласие, а не конфронтация, въпреки многократните твърдения на Тръмп, че САЩ „имат нужда“ от Гренландия, и отказа му да изключи използването на сила.
Обсъжданите възможности включват укрепване на ролята на НАТО за арктическата сигурност и предлагане на икономически стимули за САЩ, включително достъп до минералните ресурси на Гренландия. Германският министър на външните работи Йохан Вадефул заяви, че разговорите с държавния секретар на САЩ Марко Рубио са „обнадеждаващи“, докато канцлерът Фридрих Мерц изрази надежда, че може да се постигне „взаимно приемливо решение“ в рамките на НАТО.
Дипломатическите контакти се засилват. Очаква се външните министри на Гренландия и Дания да се срещнат с вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс и Рубио във Вашингтон, като европейските служители определят целта като открит и откровен обмен с американската администрация.
Няколко дипломати смятат, че потенциалното споразумение може да бъде структурирано така, че Тръмп да обяви успех у дома, например чрез осигуряване на по-големи европейски инвестиции в арктическата отбрана и гаранции, че американски компании ще се възползват от критичните суровини на Гренландия. Един служител на ЕС посочи, че съчетаването на ангажиментите за арктическа сигурност с минна и икономическа кооперация може да бъде политически привлекателно за Тръмп, като се има предвид, че предишният американски натиск е довел до увеличаване на разходите за отбрана от европейските съюзници.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте вече намекна за дискусии в алианса относно засилването на арктическата сигурност, което потенциално би открило път за по-големи европейски военни инвестиции в региона. Конкретните предложения все още не са уточнени, но тези стъпки биха могли да отговорят на дългогодишното искане на Вашингтон Европа да поеме повече отговорност за собствената си отбрана.
Експлоатацията на минерални ресурси остава по-сложна. В момента Гренландия има ограничени възможности за използване на своите критични ресурси, а Дания от години се бори да привлече големи инвестиции, тъй като глобалните пазари предлагат по-евтини алтернативи. Въпреки това ЕС планира значително да увеличи финансирането за Гренландия в следващия си дългосрочен бюджет, включително подкрепа за проекти за суровини. Това разширено финансиране може да послужи като основа за съвместна инициатива ЕС-САЩ.
Дипломатите също посочват, че Дания вече е канила американски инвестиции в Гренландия, които обаче са били отказани. Ако основната грижа на Вашингтон е да се противодейства на влиянието на Китай или Русия, европейските служители твърдят, че САЩ просто могат да поискат разширено военно присъствие на острова.
Някои в Европа смятат, че амбициите на Тръмп се ръководят по-малко от икономика или сигурност и повече от стремеж към наследство. Един дипломат отбеляза, че визията на Тръмп „Да направим Америка велика отново“ придобива териториален аспект, като Гренландия символизира желанието му да остави траен отпечатък в историята.
Въпреки тези дискусии, европейските лидери са единни в решимостта си да предотвратят всякаква военна конфронтация. Американска интервенция срещу Гренландия, територия, свързана както с ЕС, така и с НАТО, би представлявала безпрецедентен разрив в следвоенния ред на сигурност. Германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди, че такъв сценарий няма прецедент в историята на НАТО, а комисарят по отбраната на ЕС Андриус Кубилиус и датският премиер Мете Фредериксен заявиха, че това фактически би означавало края на алианса.
Дипломат на НАТО подчерта, че учредителният договор на алианса не съдържа разпоредба за това един член да атакува друг, което показва колко катастрофално би било подобно развитие. Самият Тръмп е намекнал, че запазването на НАТО и стремежът към контрол над Гренландия могат да бъдат взаимоизключващи се цели.
Зад кулисите европейските служители признават, че ситуацията е предизвикала дълбоко безпокойство. Няколко дипломати описват момента като исторически и дестабилизиращ, като посочват, че той демонстрира готовността на Вашингтон да пренебрегне десетилетия на установени съюзи.
Допълнително усложнение е липсата на планове за непредвидени ситуации. До скоро европейските правителства избягваха да се подготвят за американски ход към Гренландия, страхувайки се, че това би легитимирало или дори провокирало подобен сценарий. Анализатори отбелязват, че години на умишлено бездействие оставят Европа да търси спешно решения.
Официалните лица признават, че традиционните дипломатически инструменти може вече да не са достатъчни. Европа знае как да реагира на натиск от противници като Русия, но справянето с подобно поведение от най-близкия съюзник е почти неизследвана територия. Много наблюдатели определят спора за Гренландия като най-сериозното стратегическо предизвикателство за континента от Втората световна война насам, без ясен план за разрешаването му.
