Докато Столична община отчита стотици хиляди квадратни метри ремонти, реалността по улиците принуди 20-годишен студент да вземе нещата в свои ръце. Тихомир Гърменлиев създаде дигитална карта SOFaccess, която визуализира "минното поле", през което софиянци преминават ежедневно – разбити плочки, липсващи шахти и кални капани.
Инициативата, макар и похвална, повдига сериозния въпрос: Защо в 2026 година гражданите трябва сами да картографират дупките, за чийто ремонт плащат данъци?
Мотивацията на младия иноватор е лична и болезнено позната на всеки жител на столицата. "Всеки ден по път за университет или към метрото минавам по плочки, които са разбити, кални, стъпвам… Особено за нас, че не е хубаво, е изключително неудобно за майки с детски колички, за хора с инвалидни колички, въобще хора с намалена мобилност", заяви Тихомир Гърменлиев, цитиран от bTV.
Неговата платформа позволява на всеки да подаде сигнал за по-малко от 30 секунди. Процесът е оптимизиран до краен предел – местоположение, описание и снимка за удостоверяване на проблема. Сигналите след това се препращат към районните администрации.
Парадоксално, проектът е финансиран именно по програма на Столична община. Това създава странна симбиоза, при която институцията плаща, за да ѝ покажат къде не си е свършила работата.
В отговор на медийния интерес, от администрацията излязоха с позиция, наситена с числа. "През 2025 г. са реновирани над 150 хил. кв. м тротоарни настилки, като допълнително са изградени близо 40 хил. кв. м нови тротоари", гласи съобщението на Столична община, цитирано от bTV.
Общата статистика за периода 2023–2025 година сочи над 440 000 квадратни метра обновени площи. Въпреки тези внушителни на хартия цифри, Тихомир споделя, че получава между 10 и 20 нови сигнала за опасни участъци всеки ден. Това разминаване между отчетите и потребителското преживяване ясно показва, че темповете на амортизация изпреварват тези на възстановяване.
Гражданите като последна инстанция„За жителите на София това е може би нещо нормално, с което са свикнали всеки ден – да виждат ето такива проблеми“, коментира студентът, докато показва поредния опасен участък в центъра на града.
Проектът на Гърменлиев е част от по-широка вълна на гражданска активност, която се опитва да запълни вакуума, оставен от институциите. "Може би това е най-хубавото, че можем да решаваме проблеми, действаме и никой не може да ни спре", заключава оптимистично младият създател.
Остава отворен въпросът дали Общината ще използва тези данни за реални ремонти, или дигиталната карта ще остане просто модерен паметник на градската разруха.
