Иран се подготвя да прекъсне повечето си връзки с глобалния интернет, като достъп ще имат единствено лица, одобрени от режима, съобщават ирански организации за дигитални права. Според Filterwatch, организация, следяща цензурата в страната, предложената система би превърнала международния интернет в „правителствен привилегия“, като сигнализира за потенциална постоянна промяна, която може да продължи и след 2026 година.
Според плана граждани, преминали правителствена проверка или притежаващи необходимите разрешения за сигурност, ще имат достъп до филтрирана версия на глобалния интернет, докато повечето хора ще бъдат ограничени до национален интернет – вътрешна мрежа, напълно изолирана от външния свят. Настоящото прекъсване, в сила от 8 януари в условията на ескалиращи антиправителствени протести, е едно от най-дългите в съвременната история, надминавайки интернет блокадата в Египет през 2011 г. Блокадата сериозно ограничава потока на информация извън страната, като властите посочват съображения за сигурност. Правителствен говорител уточни, че прекъсването ще продължи поне до Навруз, персийската Нова година, на 20 март.
Ами Рашиди, ръководител на Filterwatch, заяви, че властите изглеждат доволни от сегашния контрол върху интернета, вярвайки, че блокадата е помогнала за потискане на протестите. Бивш служител на Държавния департамент на САЩ отбеляза, че перспективата за постоянна изолация е технически възможна, но икономически и културно скъпа, като последствията биха били значителни.
Опитите на Иран да изолира дигиталното си пространство продължават повече от 16 години. От протестите на „Зелено движение“ през 2009 г. властите постепенно изграждат система с „бял списък“, позволяваща достъп само на малцина, докато обикновените граждани са блокирани. Изследователи от Project Ainita и Outline Foundation отбелязват, че вероятно китайски технологии са позволили внедряването на високопроизводителни устройства за наблюдение, наречени „middleboxes“, които инспектират и филтрират интернет трафика в цялата страна. Това позволява блокиране на сайтове, протоколи и VPN, както и наблюдение на отделни потребители.
Националният интернет, достъпен само вътре в страната, предлага одобрени от режима приложения за съобщения, търсачки, навигационни услуги и стрийминг платформи, напълно отделени от глобалната мрежа. Усилията за изграждане на тази мрежа се засилват след протестите през 2009 г., когато пълното изключване на интернет предизвиква огромни смущения. До 2012 г. Иран създава Върховния съвет по киберпространството и започва формализиране на националния интернет, като постепенно преместват ключова инфраструктура – центрове за данни и офиси – вътре в страната, чрез стимули и ограничения за чуждестранни компании.
Системата е тествана чрез повтарящи се прекъсвания по време на протести, включително частично блокиране на социални мрежи като Facebook, Twitter и Instagram. Анализатори отбелязват, че сегашният национален интернет поддържа свързаност за иранците, като ги изолира от международните мрежи. Все пак режимът среща ограничения: поддържането на напълно изключена национална мрежа е икономически тежко. Според NetBlocks сегашната блокада струва на Иран над 37 милиона долара. Минали прекъсвания, включително по време на протестите за Махса Амини през 2022–2023 г., значително ограничават онлайн бизнеса и водят до загуби над 1,6 милиарда долара.
Режимът в Иран разчита в голяма степен на дигиталната инфраструктура за търговия, банкиране и комуникации, като продължителните смущения рискуват да задълбочат икономическите трудности и общественото недоволство. В момента само около 1% от интернет връзките остават активни, основно контролирани от държавни структури за пропагандни цели. Експерти предупреждават, че макар властите технически да могат да наложат постоянна изолация от глобалната мрежа, политическите, социалните и икономическите последствия могат да бъдат огромни, като допълнително подхранят протестите във вече нестабилната среда.
