Посланиците на Европейския съюз се подготвят за извънредна среща, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви планове за налагане на нови мита върху няколко европейски държави заради противопоставянето им на американските усилия за придобиване на Гренландия. Срещата на представители на всички 27 държави членки е свикана от Кипър, който в момента е ротационен председател на ЕС, и е насрочена за неделя вечерта.
Тръмп заяви, че от 1 февруари ще въведе 10% мито върху стоки, изнасяни за САЩ от Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Обединеното кралство, Нидерландия и Финландия, като от 1 юни ставката ще се повиши до 25%. По думите му мерките ще останат в сила, докато не бъде постигнато споразумение, позволяващо „пълната и окончателна покупка“ на Гренландия от Съединените щати.
В поредица от публикации в Truth Social Тръмп обвини осемте европейски държави, че изпращат сили в Гренландия „с неясни цели“, и определи ситуацията като заплаха за глобалната сигурност. Изказванията му очевидно се отнасят до скорошното разполагане на сили на НАТО в Гренландия по искане на Дания на фона на нарастващото безпокойство от американската реторика за арктическата територия. Гренландия е автономна територия в рамките на Кралство Дания.
Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен заяви, че коментарите на американския президент са били неочаквани, като отбеляза, че по-рано през седмицата Копенхаген е провел, по думите му, "конструктивни разговори с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио". Расмусен подчерта, че засиленото военно присъствие цели укрепване на сигурността в Арктика и се осъществява прозрачно в координация със съюзниците от НАТО.
Заплахата с мита предизвика остра реакция в Европа. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че никакъв натиск или сплашване няма да променят европейската позиция по въпроса за Гренландия, и определи предложените мита като неприемливи. Той подчерта, че Дания е член както на ЕС, така и на НАТО, и че европейската подкрепа за Гренландия се основава на уважение към суверенитета, международното право и колективната сигурност. Шведският премиер Улф Кристерсон предупреди, че Европа няма да позволи да бъде изнудвана, а норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре заяви, че заплахите нямат място в отношенията между съюзници.
В съвместно изявление председателят на Европейския съвет Антонио Коща и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупредиха, че митата ще навредят на трансатлантическите отношения и могат да предизвикат опасна спирала на ескалация. Те подчертаха, че диалогът остава ключов и заявиха, че ЕС ще остане единен и координиран в защитата на своя суверенитет.
Спорът постави под напрежение и търговското споразумение между ЕС и САЩ, договорено миналия август. Няколко високопоставени членове на Европейския парламент посочиха, че ратификацията на сделката може да бъде замразена или дори прекратена. Лидерът на Европейската народна партия Манфред Вебер заяви, че правният процес на одобрение може да се наложи да бъде спрян, а председателят на комисията по международна търговия Бернд Ланге каза, че при настоящите обстоятелства е трудно да си представи напредък. Групата на социалистите и демократите сподели тази позиция, заявявайки, че не може да има търговско споразумение при продължаващи заплахи с мита.
Европейските лидери бяха изненадани от съобщението на Тръмп, направено в момент, когато много от тях се намираха в Парагвай за подписването на голямо търговско споразумение между ЕС и блока Меркосур. Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович предупреди, че ескалацията на митата може да доведе до сериозни икономически последици, и призова Европа да избягва действия, които биха задълбочили конфронтацията. Той добави, че сделката с Меркосур може да помогне за компенсиране на потенциалните щети от по-високи американски мита.
Темата предизвика реакции и в Съединените щати. Лидерът на демократите в Сената Чък Шумър заяви, че партията му ще внесе законодателство за блокиране на митата, като ги определи като безразсъдни и вредни за американската икономика и отношенията с ключови съюзници. В Камарата на представителите високопоставеният демократ Грегъри Мийкс обяви планове да търси резолюция за прекратяване на това, което нарече незаконни и абсурдни мита, докато и някои републиканци изразиха тревога и призоваха Конгреса да възстанови контрола си върху търговската политика.
Британският премиер Киър Стармър заяви, че решението на Тръмп да налага мита на съюзници заради Гренландия е напълно погрешно. Той подчерта, че бъдещето на Гренландия трябва да бъде решавано от нейния народ и от Дания, и предупреди, че наказването на съюзници за колективни усилия в рамките на НАТО подкопава сътрудничеството. Лидери на британската опозиция от различни политически сили също разкритикуваха хода, предупреждавайки за по-високи разходи за бизнеса и потребителите.
Спорът се пренесе и в самата Гренландия, където се проведоха масови демонстрации в Нуук и в датски градове под лозунга „Гренландия не е за продан“. Министърът на минералните ресурси на Гренландия Наая Х. Натаниелсен заяви, че е окуражена от международната солидарност и изрази надежда, че дипломацията и сътрудничеството между съюзниците ще надделеят.
Европейски представители предупредиха също, че спорът рискува да отклони вниманието от други належащи предизвикателства за сигурността, включително войната на Русия срещу Украйна. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че разделенията между съюзниците са в полза единствено на Москва и Пекин и подчерта, че всички опасения за сигурността в Арктика трябва да бъдат разглеждани в рамките на НАТО.
Въпреки изострената реторика, някои анализатори определят заплахите на Тръмп с мита като тактика за преговори, свързана със скорошните разполагания на европейски войски. Те отбелязват, че общата търговска политика на ЕС ограничава възможността Вашингтон да насочва мерки към отделни държави членки и подчертават, че сътрудничеството, а не икономическият натиск, остава най-ефективният начин за справяне с предизвикателствата пред сигурността в Арктика.
