Грипната вълна в България навлиза в своята критична фаза, като епидемичният пик се очаква да удари страната в рамките на следващите две седмици. Вирусолозите от Българската академия на науките (БАН) потвърдиха наличието на генетични изменения в доминиращия грипен вирус от Тип А, които му позволяват по-лесно да заобикаля имунната защита на населението.
"В единия от двата грипни вируса – тип А, настъпиха някои изменения. Може би това е причината, поради която нашата имунна система ще бъде по-лесно заобикаляна," заяви проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН, цитирана от Bulgaria ON AIR.
Еволюционна надпревара
Наблюдаваните промени в вируса са класически пример за антигенен дрифт – естественият механизъм, чрез който патогенът се "преоблича", за да остане невидим за антителата, придобити от предишни боледувания. Макар към момента да няма данни за по-тежко клинично протичане, способността на вируса да финтира имунитета гарантира по-широко разпространение и по-висок брой заболели.
Това потвърждава прогнозите на експертите още от ноември миналата година, когато бяха отчетени първите сигнали за нестандартен сезон. Сега обаче хипотезата е факт – децата са основният вектор на заразата, а вирусът вече доминира над COVID-19 и другите сезонни патогени.
Капанът на закъснялата ваксинация
С пик, прогнозиран след 14 дни, въпросът за ваксинацията става сложен. Технологичното време за изграждане на имунитет след имунизация е точно две седмици. Това означава, че всеки, който се ваксинира днес, ще бъде напълно защитен едва когато вълната вече е в своята най-висока точка.
Проф. Александрова е реалист по отношение на ефикасността: "Ваксината може да не ни предпази напълно от инфекция, но значително намалява риска от тежко протичане на заболяването."
Това е икономическият и здравен компромис – ваксината в този момент е застраховка срещу болничен престой, но не и гаранция срещу заразяване.
Златният стандарт: 36 часа или нищо
В условията на мутирал вирус, бързата реакция е по-важна от превенцията. Експертите предупреждават, че "прозорецът на възможността" за лечение със специфични противогрипни препарати е изключително тесен – първите 36 до 48 часа от появата на симптомите (внезапна умора, температура, болки в ставите).
След този период ефективността на препаратите спада драстично. Масовото прибягване към антибиотици е не просто безполезно, а вредно. "Антибиотиците нямат никаква роля при грипните инфекции, освен ако не се е развила и бактериална инфекция," категорична е проф. Александрова.
Структурни рисковеДанните сочат, че последните два сезона са сред най-тежките за последните 20 години. Комбинацията от "имунен дълг" след пандемията и новите мутации на Тип А създава перфектната буря за здравната система. Рискът от "отваряне на вратата" към долните дихателни пътища и обостряне на хронични заболявания остава основната заплаха за възрастното население, докато децата продължават да бъдат "двигателят" на епидемията.
