Приемането на еврото в България представлява ключов етап, с който се завършва процесът на пълна европейска интеграция на страната. Това се посочва в анализ на Фискалния съвет.
Преходът се осъществява при благоприятни изходни условия:
а) от позицията на дългогодишен паричен съвет (валутен борд) с фиксиран курс, което означава, че на практика не настъпва съществена промяна в режима на паричната политика и валутния риск, за разлика от държави с плаващ валутен курс;
б) при едно от най-ниските равнища на държавен дълг в Европейския съюз, което поставя страната във фискално по-стабилна позиция в сравнение с редица новоприсъединили се към еврозоната държави;
в) след продължителна и координирана подготовка от страна на Българската народна банка, търговските банки, търговските вериги и ключовите институции с цел осигуряване на безпроблемен технически и организационен преход.
Данни от първите седмици на януари 2026 г.
- Периодът на двойно обращение на лев и евро започна без съществени затруднения. До 31 януари 2026 г. гражданите и бизнесът могат да извършват плащания и в двете валути, като търговците са длъжни да приемат левове без ограничения.
- Над 96% от банкоматите издават евробанкноти още от 1 януари, а останалите се пренастройват в рамките на 1–2 седмици.
- Процесът на обмяна на банкноти и монети протича по план: към 16 януари 2026 г. около 60% от левовете в наличност са изтеглени от обращение.
- Цените се обозначават задължително в двете валути до 31 август 2026 г. Контролните органи осъществяват засилен мониторинг, като делът на подадените оплаквания за нарушения е под 0,5% от общия брой търговски обекти. Санкциите при установени нарушения достигат до 100 000 евро.
- Фиксираният валутен курс остава непроменен: 1 EUR = 1,95583 BGN.
Опитът на държавите, които вече са въвели еврото, показва, че в първите седмици и месеци обичайно се наблюдават ограничени технически затруднения (напр. при настройка на ПОС терминали, банкомати и касови системи), без сериозни смущения за икономиката и ежедневието на гражданите.
Сравнителни данни за изтеглянето на националните банкноти (около две седмици след въвеждането на еврото)
България е изтеглила 60% от националните банкноти към 16 януари. За сравнение Естония, която е приела еврото през 2011 година, е изтеглила над 87% от националната валута около две седмици след въвеждането на еврото. Латвия - 61%, а Словакия - 53%. Словения, която е влязла в Еврозоната през 2007 г., две седмици след въвеждането е изтеглила 81%, а Хърватия през 2023 г. около 68% към края на януари.
Данните показват, че България се позиционира в диапазон, съпоставим с други държави от еврозоната, които са реализирали организиран и ефективен процес на замяна на националната валута.
Заключение
Наличните факти и индикатори потвърждават, че преходът към еврото от 1 януари 2026 г. протича спокойно и организирано. Общата картина сочи висока степен на институционална готовност и ефективно управление на процеса.
